Жан-Пол Сартър
френски философ и писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Жан-Пол Сартър (или Сартр[3]; на френски: Jean-Paul Sartre, [ʒɑ̃ pɔl saʁtʁ]) е френски философ, писател, драматург и общественик.
Той е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения – романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век, както и на марксизма. Работите на Сартър оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.
Славата на Сартър е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя постепенно избледнява с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел срещу войната във Виетнам, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка Симон дьо Бовоар.
През 1964 година Нобеловият комитет присъжда на Сартър Нобелова награда за литература за цялостното му творчество, но той отказва да я приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция“.[4]