Графство на Свещената Римска империя From Wikipedia, the free encyclopedia
Савойското графство (на италиански: Contea di Savoia; на френски: Comté de Savoie; на немски: Grafschaft Savoyen) е феодално графство вследствие на древното разделение на Сапаудия и Второ Кралство Бургундия (Арелат). От 11 век е княжество в рамките на Свещената Римска империя. През 1365 г. Савойският граф получава титлата „вечен и наследствен викарий“ за Савоя от императора на Свещената Римска империя Карл IV. Император Сигизмунд I Люксембургски издига графството в херцогство на 19 февруари 1416 г.
Савойско графство Comitatus Savogensis Comté de Savoie | |
— Графство на Свещена Римска империя — | |
1003 – 1416 | |
Девиз: FERT | |
Савойското графство и неговите територии ( в червено) в рамките на Свещената Римска империя ок. сред. на 13 век. Зоната в кремаво обозначава останалата част от Бургундското кралство. Някои от териториите на графството се намират извън това кралство (вместо това са част от Италианското кралство). Истинска Савоя е най-западната част от териториите. Немаркираната територия точно на северозапад от Истинска Савоя – Брес е включена през 1272 г. | |
Континент | Западна Европа |
---|---|
Столица | Егбел (11 – 12 век) Монмелиан (12 век – 1295) Шамбери (1295 – 1416) |
Официален език | Френски Провансалски Франко-провансалски Латински |
Религия | Римокатолицизъм |
Форма на управление | графство |
Династия | Савойска династия |
История | |
Хумберт I Савойски е квалифициран като граф. Получава и Графство Серморан. Включване на Графство Нион и на Графство Беле. Включване на Графство Аоста | 1003 . . . 1018 . . 1024 |
Включване на Шабле Война за наследяване на Бургундия: при смъртта без потомство на Рудолф III, Конрад II от Свещената Римска империя наследява трона на Бургундия. | 1032 1032 – 1034 |
Включване на Графство Мориен Включване чрез наследство на Маркграфство Торино и Маркграфство Суза. Включване на Графство Тарантез | 1038 . 1046 1082 |
Включване на Сеньория Пиемонт и Сеньория Мудон Томас I Савойски става имперски викарий Купуване на град Шамбери | 1207 . . 1226 . 1232 |
Амадей VII Савойски става имперски викарий на Арл Савойският граф не зависи вече от Кралство Арл, а директно от Свещената Римска империя | 1349 . . 1361 |
Включване на Графство Ница Включване на Графство Женева Графството е издигнато в херцогство от император Сигизмунд Люксембургски | 1388 . 1401 . 19 февруари 1416 |
| |
Днес част от | Франция Италия Швейцария |
Савойско графство в Общомедия |
Савойското графство съответства на Савойската провинция Савоа Пропър (на френски: Savoie Propre, букв. „Реална Савоя“), създадена през 18 век.
Савойското графство води началото си от разделянето на гало-римската Сапаудия (на лат. Sapaudia), впоследствие каролингска Сабоя (Saboia).[1][2]
Тази територия често се бърка с т. нар. „Савойски държави“ – всичките територии на Хумбертиновите графове (бъдещи Савойски графове). Савойското графство е много по-малка територия и е разположено на двата бряга на долината на река Изер между градовете Конфлан[N 1] и Шапареян[N 2] (в Дофине), изкачва се по долината на Бурже до езерото Бурже, като северните му граници са Екс, Пуни Шатно,[N 3] Масивът Бож[N 4] след Кол дьо Пленпале[N 5] и Кол дьо Тамиé.[N 6][3][4] Следователно територията съответства на долините и подножието им в днешната долина Комб дьо Савоа,[N 7] Вал дю Бурже и Ле Марш.[N 8]
Савойското графство граничи:
Територията е разположена на основните оси, свързващи големите регионални градове като Виен, Гренобъл, Лион и Женева, и по този начин е място от стратегически интерес. Местоположението на графството също така му позволява да контролира сливането между долините на реките Арк и Изер – една от осите между съседното Кралство Франция и Италианския полуостров.
Основното ядро на графството се простира в района около неговата столица Шамбери. В Италия то се разпрострира в планинските райони на Западен Пиемонт, особено във Вал ди Суза, във Вал Кизоне и около град Пинероло.
В териториите на Хумбертиновите графове влизат:
Те оказват влияние и върху съседните територии чрез собствените си притежания или ролята си на регионална власт:[6] Вале, Во, Графство Тарантез, Графство Женева, Баронство Фосини и Сеньория Тоар Вилар.
В началото на XIV век графството е организирано около следните райони:[7]
Към териториите се прибавят и тези от италианска страна: Пинероло, Торино, Ивреа и други.
През древността територията е населявана от келтските алоброги. През 354 г. страната се нарича Сапаудия (Sapaudia). През 443 г. римляните заселват там бургундите, след като тяхното царство на Рейн е унищожено от хуните. През 534 г. франките завладяват страната.
През 838 г. Сапаудия е в състава на Горна Бургундия, от 934 г. територията е част от Кралство Бургундия, а през 1032 г. тя вече е част от Свещената Римска империя.
Шест акта от архивите на катедралата „Нотър Дам“ на Гренобъл, на Абатство „Сен Мартен“ на Савини[N 15] и на Катедралата „Сен Морис“ на Виен, както и хартите на приората на Бурже и на абатството на Новалез[N 11] споменават тази територия между края на X век и 1036 г.[N 16] Името обаче се различава в зависимост от документите: ager Savogensis, pagus Savogensis или comitatus Savogensis.[2][10] Все пак първото споменаване на територията, без да става въпрос за графство, е още през 739 г. в завещанието на патриция Абон, а след това през 806 г. в „Разделение на кралството/империята“ (на латински: Divisio regnorum/Divisio imperii) на Карл Велики. В последния документ огромната каролингска Saboia се бърка с по-малкия pagus от XI век.[2] В дарението на франкския крал Лотар II към жена му Ирмингард фон Тур през 866 г. няма пряко споменаване на пагус-а с изключение на градовете Шавор,[N 17] Лемен[N 18] и Екс.[2] Това би могло да означава, че цялата територия принадлежи на император Лудвиг II.[2] Следователно тя е сведена до малка част от стария Савойски деканат, вкл. районите на Екс, Шамбери, Монмелиан и Ла Рошет.[N 19] Деканатът зависи от епископството в Гренобъл (в Дофине). Следователно Савоя е княжество на Свещената Римска империя.[11][12]
Според савойския историк Леон Менабрея в пагуса има минимум 60 феодали.[13][14] Двете най-могъщи фамилии са виконтите на Шамбери, които контролират земите между Екс и Сен Касен,[N 20] където се сливат пътищата от градовете Гренобъл, Виен, Лион и Женева, и родът Миолан, господстващ от замъка си над мястото на сливане на реките Арк и Изер. Миолан притежават и Замъка Шарбониер в Мориен, който ще бъде един от политическите центрове на бъдещия Савойски дом.[2] Според Менабрея Савойското графство не принадлежи пряко на Хумберт I Савойски, както често се твърди, а епископът на Гренобъл също се радва на прерогативи там. По-новото изследване на графството от френския историк Бернар Демоц показва, че Хумберт I става граф през 1003 г., без да се споменава като такъв,[15] но притежава права в Графство Савоя поради близостта му с бургундската кралица Ирмингарда[16] – съпруга на бургундския крал Рудолф III.
При разпадането на Кралство Бургундия (1032 г.) Хумберт I Савойски застава на страната на император Конрад II (крал на Германия). Като награда за неговата помощ в борбата му за Кралство Бургундия през 1034 г. са му дадени титлата на „Граф на Мориен и на Савоя“, разрешението да използва немския императорски двуглав орел в герба си и Графство Мориен във Вал д'Изер. Мориен се простира в долината на река Арк, от Монмелиан над Шамбери до Мон Сени между бреговете на езерото Бурже (където се издига мавзолеят на рода – Абатство Откомб), Женевското езеро и хода на река Рона.
С амбиции за нови територии Хумберт I се свързва с Пиемонт през 1046 г. чрез женитбата на сина му Ото, бъдещ Ото I Савойски (1010 – 1060) за Аделхайд – дъщеря на маркграфа на Торино Оделрик Манфред II. Този съюз прибавя териториите на Суза и на Маркграфство Торино. Това е основен етап за навлизането на Савойския род в Италия, чиито представители се издигат до Савойски херцози, след това до Принцове на Пиемонт, Крале на Сардиния и накрая стават Крале на Италия.
Ото I Савойски е наследен от Амадей II Савойски (1048 – 1078) и Петер I Савойски (1048 – 1080) de iure, но de facto управлението на графството остава в умелите ръце на майка му Аделхайд до смъртта ѝ.
Следват Хумберт II Савойски (1070 – 1103) и Амадей III Савойски (1095 – 1148), който кара да изградят Абатство Откомб и умира от чума след завръщане от кръстоносен поход. От 1125 г. наследниците на Хумберт I Савойски се наричат „Графове на Савоя“.
Амадей III е наследен от сина си Хумберт III Савойски (1136 – 1189), провъзгласен за блажен. Слен него идва Томас I Савойски (1177 – 1233), който, след като през 1225 г. е назначен за имперски викарий от Фридрих II, възстановява владенията на рода в Пиемонт и разширява териториите отвъд Алпите. В началото на царуването си той наследява огромна, почти компактна територия, разположена над Алпите, над която неговите предци осигуряват контрол благодарение на поне 20 крепости.[17] Замъкът на Росийон[N 21] охранява Бюже, подобно на замъците Анжвил[N 22] и на Вирьо льо Гран,[N 23] а останалата част от територията е под властта на васалите – родът дьо Божо (de Beaujeu) и вероятно родът Сесел (Seyssel). По поречието на река Рона различните проходи се контролират от замъка Пиер Шател,[N 24] замъка на Йен[N 25] и вероятно този на Толвон.[N 26] Пътищата и мостовете на Аван Пеи Савояр[N 10] – ла Новалез,[N 11] позволяващи достъпа до Шамбери и Реална Савоа, също са под властта на Савойските графове на стратегически места като Лез Ешел,[N 27] Сен Лоран дю Дезер[N 28] и Сен Жони сюр Гийер.[N 29] Освен това графовете се грижат за укрепения замък на Монмелиан[N 30] – център на военното и на административното управление на графството, който доминира над прохода между големите вътрешнопланински долини и съседния Дофине. В близкия Масив Бож[N 4] контролът се осигурява от укрепения замък на Шатлар.[N 31] Срещу Графство Женева се намира Южин на изхода на Вал д'Арли[N 32] и на Пролома Фаверже, а надолу по течението е разположен замъкът на Турнон.[N 33] В долината Мориен – люлката на Савойската династия замъкът на Ермийон[N 34] е център на графството и преминаването през прохода Мон Сени е под негова пряка защита. От другата страна, във Вал ди Суза, графовете са защитавани от Аделхайд от Суза и от замъците на Авиляна и на Суза. В Тарантез териториите са под ръководството на независими архиепископи, директно подчинени на императорска власт, а графовете притежават замъка Шарбониер в Егбел,[N 9] укрепения замък на Мелф в Салан[N 35] и държат горната част на долината Вал Изер, позволяваща достъпа до прохода Малък Сан Бернар и Вале д'Аоста. Отвъд прохода контролът над долината се крепи на замъците Шател Аржан[N 36] и Вил Шалан,[N 37] което също дава възможност да се стигне до Горна Вале д'Аоста в близост до днешна Франция. Накрая, в равнината на Пиемонт, крепостите на Пероза и на Мирадоло[N 38] завършват кръга на държавите, контролирани от Савойския дом. Освен това изглежда, че графовете в онзи период все още притежават господство (сеньория) във Виеноа със Сен Самфориен д'Озон.[N 39][18]
Граф Томас I Савойски и неговите наследници се опитват да разширят властта си над съседните проходи на Масива Жура и на Южните Алпи. Те обаче се намират в близост до мощни домове: в Бюже и в Брес – господарите на Тоар и Вилар; във вътрешността – графовете на Женева и техните съюзници – домовете на Жекс и на Фосини, а на запад – графовете на Албон, а след това дофините на Виеноа.[17]
След смъртта на Томас I членовете на семейството му, воюващи от известно време помежду си, си разделят владенията: Амадей IV Савойски (1197 – 1253) поддържа пряко господство над териториите с титлата „Граф на Савоя“, а брат му Томас II Савойски получава земите на Пиемонт от Авиляна (Вал ди Суза) към субалпийската равнина и носи титлата „Господар (сеньор) на Пиемонт“.
Амадей IV е наследен първо от чичо си Петер II Савойски и после от чичо си Филип I Савойски.
При смъртта на Филип I (1285) Савойското графство е разтърсено от конфликтите, възникнали между претендентите за наследство, които продължават десетилетия наред: все още господства идеята, че наследството трябва да премине към най-силния представител на рода без оглед на принципа на рожденото право или на пряко наследяване на починалия. Така се получава разделение на властта между трима претенденти: титлата и по-голямата част от владенията отиват при Амадей V Савойски (1249 – 1323) – внук на починалия, който получава контрола над търговските пътища през Алпите; на по-малкия му брат Лудвиг I Савойски–Ваат се пада североизточният регион: Баронство Во и страна Бюже, така че той поставя началото на кадетската линия Савоя-Во; на Филип I Савойски-Ахая (син на Томас III, брат на Амадей IV) са дадени една трета от земите на Пиемонт и той поставя началото на кадетската линия Савоя-Ахая.
Амадей V е наследен от двамата му сина: Едуард (1284 – 1329) и Аймон (1291 – 1343). Тяхната столица от 1295 г. е Шамбери. През 1310/1313 г. Савоя е издигната в имперско княжество.
Аймон оставя на престола сина си Амадей VI (1334 – 1383), наречен „Зеленият граф", който придобива териториите на Биела, Кунео, Сантия и включва повторно във владенията Баронство Во. През 1365 г. той получава титлата „вечен и наследствен викарий“ за Савоя от император Карл IV,[19][20] като става регионален представител на имперската власт.[21] Неговата власт се разпростира върху териториите на епархиите на Сион, Лозана, Женева, Аоста, Ивреа, Торино, Мориен, Тарантез, Беле, в Савойското графство и в земите, които зависят от епархиите на Лион, Макон и Гренобъл.[20][22]
Синът му Амадей VII (1360 – 1391), наречен „Червеният граф“, разширява Савойското графство, като получава Графство Ница, но при условие че никога няма да го преотстъпи нито на Прованс, нито на Франция.
Синът му Амадей VIII (1383 – 1451) – 19-и граф на Савоя е издигнат в херцог на Савоя от императора на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски на 19 февруари 1416 г. От 1418 г. той е и принц на Пиемонт.
До 1720 г. графството е херцогство и принадлежи на Савойската династия.
Графовете на Савоя се обграждат бързо със съветници, обикновено благородници и в по-малка степен църковни служители,[23] и така формират Съда на графството (на френски: curia comitis).[24] Неговата задача е намесата в управлението на графството, феодалните дела, висшето правосъдие, финансите и дипломацията, заместването на графа в случай на отсъствие.[23]
Управлението на Петер II Савойски (1263 – 1268) и след това на брат му Филип I Савойски (1268 – 1285) са белязани с укрепване на централизацията и на организацията на администрацията на графството.[25] След тях граф Аймон Савойски създава през 1329 г. „Местен съвет“ със седалище в Шамбери, който служи за уреждане на въпросите на текущото правосъдие.[26]
От края на 12 век савойските графове поемат управлението на териториите, като се облягат на кастеланите, които дотогава са господари (сеньори), понякога васали на графа и които оттук нататък са „служители, назначени за определен срок, в състояние да бъдат сменяни и отстранявани“. Първото споменаване на кастелан е във Вал ди Суза около 1170 г., след това в района на Женевското езеро и накрая в цялото графство при управлението на граф Петер II Савойски,[27] възприел тази организация за личните си територии.[28] Кастеланите са избирани от високоблагороднически семейства, често кадетски или представители на висшата буржоазия. Под английско влияние те възприемат системата на департаментите (на фр. bailliage), които включват няколко по-големи или по-малки кастеланства (на фр. châtellenie) начело с управител, който живее в главното кастеланство от XIII век нататък,[29][30] през 1250 – 1260 г.[31] Ролята на кастелана обяснява отчасти, въпреки че това ще се промени с течение на времето, как един от тях става център на департамента.[32] Всъщност центърът на департамента зависи от личността, който го заема. През следващите векове кастеланите ще бъдат подпомагани от специализирани служители като заместници, приемници или съдии.[29]
Към края на 13 век наченките на централизирана администрация се поставят паралелно с развитието на местните служители (управители, кастелани). Медиевистът Гуидо Кастелнуово в представянето си на управлението на княжеството разграничава „лична и придворна служба“ с определени длъжности (камерхер, иконом, маршал...) и „професионална и административна служба“ (правосъдие, финанси и данъци, канцелария).[33]
През 1324 г., в деня след смъртта на граф Амадей V, организацията на графството почива на около 77 кастеланства, разпределени между осем департамента: Савоя (или Реална Савоя) (17), Новалез (7), Виеноа (10), Брес (9), Бюже (6), Шабле (10), Вале д'Аоста (6), Вал ди Суза (6).[34] През 1343 г. броят на кастеланствата надминава 94.[35]
От 13 до 14 век департаментът на Савоя, нар. още „Реална Савоя“ (на френски: Savoie Propre), е един от основните департаменти на Савойските държави с Монмелиан (а не Шамбери) като негов главен град и ключов достъп до Алпите.[36] Монмелиан притежава естествена крепост, която бързо се трансформира в цитадела, което му позволява да контролира долината Комб дьо Савоа[N 7] (естествен излаз към Тарантез и Мориен), а в далечината Ле Марш,[N 8] предоставящ достъп до Дофинè и мост над река Изер. В зависимост от периода този департамент обединява между 14 и 17 кастеланства.[37]
Правосъдието на графството се осъществява от Върховен съвет, съставен от най-висшите фигури на благородничеството, духовенството и юристите (юрисконсулите).[37] По време на управлението на граф Аймон Савойски през 1329 г. в Шамбери е създаден постоянен съд, наречен „Суверенен съвет“.[38] Той съществува и при издигането на графството в херцогство до неговото изчезване през 1536 г.[37]
От гледна точка на църковната организация Реална Савоя отговаря на стария католически административен окръг: деканат на Сен Андре или на Савоя,[39] която обхваща различна географска реалия от политическата.[40] Това е един от четирите района на епархията в Гренобъл,[41] съставен от 66 енории, разположени според Църковния регистър на църквата на Гренобъл, създадена през 1497 г., основно в Савоя и отчасти в Дофинè (в Долина Гресиводан[N 40]).
Епископството, след това архиепископството на Тарантез, е църковна провинция, към която принадлежат епископствата на Сион и на Аоста. Северната част на графството е част от епархията на Беле.
Въпреки че Хумбертиновите графове (от 11 и 12 век) се свързват с произхода на Савойската династия, титлата „Граф на Савоя“ се споменава едва през 1143 г. До 12 век Хумбертиновите графове носят титлата „Граф на Мориен“.[42] От 12 век в Дом Савоя титлата „Граф на Савоя“ се предава по наследство от мъж на мъж и по ред на първородство, като така се спазва салическият закон, изключващ жените. Ролята на жените и на извънбрачните деца се взима предвид много рано при уреждането на графското наследство: обикновено те получават земя като апанаж или като феод.[43]
През 11 век Хумбертиновите графове изглежда имат права над Савойското графство (на лат. comes Savogensium/Savogensis) и започват да носят титлата „Граф“ от средата на 12 век.[44] Тя се появява за първи път през 1143 г., като заменя или допълва тази на „Граф на Мориен“,[45][46] едновременно с използването на кръста върху знамето. Последното изглежда пресъздава кръста, носен от покровителя на графството Св. Маврикий.[47]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.