Кантони на Швейцария

Кантоните на Швейцария (на немски: Kanton; на френски: canton; на италиански: cantone; на романшки: chantun) са федералните щати на Швейцарската конфедерация. Ядрото на конфедерацията, образувано от първите три конфедеративни съюзници, се нарича Валдщете. Следващите две големи стъпки към развиването на кантоналната система са т.нар. Ахт Орте („Осем кантона“ между 1353 и 1481 г.) и Драйцен Орте („Тринадесет кантона“ между 1513 и 1798 г.). Това са важни междинни периоди в Старата швейцарска конфедерация.^[1]

Вале

Тичино

Граубюнден

Женева

Во

Ньошател

Юра

Берн

Тургау

Цюрих

Ааргау

Люцерн

Золотурн

Базел Ландшафт

Шафхаузен

Ури

Швиц

Гларус

Санкт Гален

Апенцел Инерроден

Апенцел Аусерроден

Обвалден

Нидвалден

Цуг

Фрибур

Базел Щат

Франция

Италия

Лихтен-
щайн

Австрия

Германия

Всеки кантон в миналото е напълно суверенна държава със свои граничен контрол, армия, валута от Вестфалския мир (1648 г.) до основаването на швейцарската федерална държава (1848 г.), като за кратък период по време на Хелветската република (1798 – 1803) се управляват централизирано. От тогава датира и употребата на термина „кантон“.^[2]

Към 1833 г. кантоните са 25, но след отделянето на кантона Юра от Берн през 1979 г. те стават 26. Площта на кантоните варира от 37 km² (Базел Щат) до 7105 km² (Граубюнден), а населението варира от 16 003 души (Апенцел Инерроден) до 1 487 969 души (Цюрих).

История

През 16 век Старата швейцарска конфедерация е съставена от 13 суверенни конфедеративни съюзници, които се делят на два вида: пет селски (Ури, Швиц, Унтервалден, Гларус, Апенцел) и осем градски (Цюрих, Берн, Люцерн, Цуг, Базел, Фрибур, Золотурн, Шафхаузен)

Макар технически те да са част от Свещената Римска империя, те стават де факто не зависими, когато швейцарците побеждават Максимилиан I през 1499 г. при Дорнах.^[3] През ранния съвременен период, индивидуалните конфедеративните съюзници започват да се разглеждат като републики, докато шестте традиционни съюзница прилагат пряка демокрация под формата на Ландсгемайнде, а градските кантони имат система на представителство в градските съвети. Това са де факто олигархични системи, доминирани от благороднически фамилии.

Старата система е изоставен а образуването на Хелветската република след френското нахлуване в Швейцария през 1798 г. Кантоните на Хелветската република имат статут на административна подединица без суверенитет. Хелветската република се разпада след пет години и суверенитетът на кантоните е възстановен с Акта на посредничество на Наполеон през 1803 г. Статутът на Швейцария като федерация също е възстановен, като по това време тя включва 19 кантона. През 1815 г. към държавата се присъединяват още три западни кантона: Вале, Ньошател и Женева.

Процесът на възстановяване официално завършва през 1830 г. с възвръщането на повечето от бившите феодални права на кантоналното благородство, което води до размирици сред селското население. Либералната радикална партия въплъщава тези демократични сили, призоваващи за нова федерална конституция. Това напрежение заедно с религиозните проблеми („Йезуитския въпрос“) ескалират то въоръжен конфликт през 1840-те години, станал известен като кратката гражданска Зондербундска война. Победата на радикалната партия води до образуването на Швейцария като федерална държава през 1848 г. Кантоните продължават да имат голям суверенитет, но вече нямат право да поддържат индивидуални армии или международни отношения. Към края на 19 век Швейцария се оказва изолирана демократична република, обградена от възстановените монархии на Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия.

Власт

Швейцарската федерална конституция^[4] обявява кантоните за суверенни до такава степен, че техният суверенитет не е ограничен от федералното право.^[5] Областите, които са специално резервирани за конфедерацията, са въоръжените сили, валутата, пощенските услуги, телекомуникациите, имиграцията и емиграцията, международните отношения с независими държави, гражданското и наказателното право, теглилата и мерките, както и митническите такси.

Всеки кантон има своя собствена конституция, законодателство, изпълнителна власт, полиция и съдебна власт.^[5] Кантоните следва директориална система на управление.

Повечето от законодателствата на кантоните са еднокамарни парламенти, като размерът им варира между 58 и 200 места. Няколко законодателства включва и общи народни събрания (Ландсгемайнде). Употребата на тази форма на управление в днешно време изчезва. Тя съществува единствено в Апенцел Инерроден и Гларус. Кантоналната изпълнителна власт е съставена от пет или седем души, в зависимост от кантона.^[6]

Кантоните имат всички правомощия и компетенции, които не са делегирани на конфедерацията от федералната конституция или закон. Кантоните са отговорни за здравеопазването, социалното подпомагане, правоприлагането, публичното образование и събирането на данъци. Всеки кантон определя официалния език в него. Кантоните могат да сключват договори не само с други кантоните, но също и с други държави.

Кантоналните конституции определят и вътрешната организация на кантона, включително и степента на автономия на общините, която варира, но почти винаги включва властта за облагане на данъци и приемане на общински закони. Някои общини разполагат със свои собствени полицейски сили.

На федерално ниво, всички кантоните предлагат някаква форма на пряка демокрация. Гражданите могат да изискват гласуване от народа за поправки по кантоналната конституция или за вето върху закони или разходи, приети от парламента. Тези демократични права се упражняват чрез тайно гласуване. Правото на чуждестранни граждани да гласуват зависи от кантона.

Швейцарските граждани са граждани на определена община и кантона, от която тя е част. Следователно, кантоните играят роля и поставят изискванията при даването на гражданство (натурализация), макар процесът да настъпва на общинско ниво и да е обект на федералното право.

Официалните празници са различни от кантон до кантон, като в Швейцария има само един федерален официален празник на 1 август.

Списък

Кантоните са изброени в реда, в който са споменати във федералната конституция. Това отразява историческата им важност по времето на Осемте кантона през 15 век, следвана от останалите кантони по дата на присъединяване към конфедерацията.^[7] Двубуквените абревиатури на швейцарските кантони са широко разпространени и се използват на регистрационните номера на превозните средства.

Герб	Код	Кантон	Година на присъединяване	Столица	Население към 2019 г.	БВП на глава от населението (2014)[8]в CHF	Площ (km2)	Гъстота на населението	Брой общини[9]	Официален език
	ZH	Цюрих	1351	Цюрих	1 520 968	96 411	1729	701	166	немски
	BE	Берн	1353	Берн	1 034 977	76 307	5960	158	347	немски, френски
	LU	Люцерн	1332	Люцерн	409 557	65 119	1494	233	83	немски
	UR	Ури	1291	Алтдорф	36 433	51 332	1077	33	20	немски
	SZ	Швиц	1291	Швиц	159 165	58 788	908	143	30	немски
	OW	Обвалден	1291 или 1315 (като част от Унтервалден)	Зарнен	37 841	64 253	491	66	7	немски
	NW	Нидвалден	1291 (като Унтервалден)	Щанс	43 223	69 559	276	138	11	немски
	GL	Гларус	1352	Гларус	40 403	67 379	685	51	3	немски
	ZG	Цуг	1352	Цуг	126 837	150 613	239	416	11	немски
	FR	Фрибур	1481	Фрибур	318 714	58 369	1671	141	136	немски, френски
	SO	Золотурн	1481	Золотурн	273 194	65 588	790	308	109	немски
	BS	Базел Щат	1501 (като Базел до 1833/1999)	Базел	200 298	163 632	37	5072	3	немски
	BL	Базел Ландшафт	1501 (като Базел до 1833/1999)	Листал	289 527	68 537	518	502	86	немски
	SH	Шафхаузен	1501	Шафхаузен	81 991	85 529	298	246	26	немски
	AR	Апенцел Аусерроден	1513 (като Апенцел до 1597/1999)	Херизау	55 234	56 663	243	220	20	немски
	AI	Апенцел Инерроден	1513 (като Апенцел до 1597/1999)	Апенцел	16 145	61 067	172	87	6	немски
	SG	Санкт Гален	1803	Санкт Гален	507 697	72 624	2031	222	77	немски
	GR	Граубюнден	1803	Кур	198 379	70 968	7105	26	108	немски, романшки, италиански
	AG	Ааргау	1803	Аарау	678 207	61 959	1404	388	212	немски
	TG	Тургау	1803	Фрауенфелд	276 472	60 533	992	229	80	немски
	TI	Тичино	1803	Белинцона	353 343	82 438	2812	110	115	италиански
	VD	Во	1803	Лозана	799 145	68 084	3212	188	309	френски
	VS	Вале	1815	Сион	343 955	52 532	5224	53	126	френски, немски
	NE	Ньошател	1815/1857	Ньошател	176 850	83 835	802	206	31	френски
	GE	Женева	1815	Женева	499 480	102 113	282	1442	45	френски
	JU	Юра	1979	Дьолемон	73 419	64 606	839	82	55	френски
	CH	Швейцария		Берн	8 544 527	78 619	41 291	174	2222	немски, френски, италиански, романшки

Източници

1. Chronology // The Swiss Federal Administration. Посетен на 24 юни 2018.
2. Andreas Kley: Kantone in German, French and Italian in the online Historical Dictionary of Switzerland. „Die Bündnispartner der frühen Eidgenossenschaft wurden im 14. Jh. meist als Städte und Länder, ab der 1. Hälfte des 15. Jh. immer mehr als Orte bezeichnet.“
3. Switzerland // Encyclopædia Britannica. Т. 26. 1911. с. 251. Посетен на 11 ноември 2008.
4. Official and updated Swiss Federal Constitution Архив на оригинала от 2016-06-21 в Wayback Machine. (English)
5. Cantons, In the Federal State since 1848 in the online Historical Dictionary of Switzerland
6. Swiss Government website, архив на оригинала от 19 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081219135444/http://www.ch.ch/karte/index.html?lang=en, посетен на 13 февруари 2020
7. Regional Portraits: Cantons // Swiss Federal Statistical Office, 2011. Архивиран от оригинала на 30 април 2009. Посетен на 21 декември 2015.
8. Office, Federal Statistical. Cantonal gross domestic product (GDP) per capita // Посетен на 22 август 2017.
9. Swiss Federal Statistical Office. Gemeinden – Suche | Applikation der Schweizer Gemeinden // Посетен на 22 октомври 2018.