From Wikipedia, the free encyclopedia
Вестфалските мирни договори (на немски: Westfälischer Friede) от 1648 г. слагат край на Тридесетгодишната война, както и на Осемдесетгодишната война. Може да се смятат за край на европейските религиозни войни, започнали след Реформацията.
| Вестфалски мирен договор | |
.jpg) Ратификацията на Мюнстерския договор, 15 май 1648; картина от Герард Терборх от 1648 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 24 октомври 1648 г. |
| Място | Мюнстер, Свещена Римска империя; Свещена Римска империя |
| Подписали | Свещена Римска империя Шведска империя Кралство Франция Испанска империя Швейцария Съединени провинции |
| Вестфалски мирен договор в Общомедия | |
В клаузите му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на Германия, европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от Аугсбургския религиозен мир. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен император. Франция има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от Пиренеите от Испания. Швеция получава Западна Померания, с което става единствен владетел на Балтийско море. Официално е призната независимостта на Нидерландия. Има норми против намеса във вътрешните работи на друга държава. По-късно някои идеи на Вестфалските мирни договори стават основни за международното право.
Мирните договори включват 109 делегации, представляващи европейските владетели. В тях взимат участие императорът на Свещената Римска империя Фердинанд III, както и Филип IV – испанският крал. Делегати от Франция, Шведската империя, Холандската република, принцове от Свещената Римска империя и владетелите на независимите имперски градове.
Мирните преговори между Франция и Хабсбургите започват в Кьолн през 1641 г. Първоначално са спрени от Франция. Кардинал Ришельо желае включването на всички свои съюзници, независимо дали са суверенни или държави в Свещената Римска империя. В Хамбург и Любек, Швеция и империята създават договора от Хамбург. Това се случва с намесата на Ришельо.
Свещената Римска империя и Швеция обявяват, че подготовката на Кьолн и на договора от Хамбург са началото на края на войната. По-голямо споразумение е договорено във Вестфалия, в недалечните градове Мюнстер и Оснабрюк. И двата града са поддържани като неутрални и демилитаризирани зони за преговорите. Мюнстер от повторното приемане на католицизма през 1535 г. е общност само с едно вероизповедание. Той се управлява от князът-епископ на Мюнстер и се разрешава само римокатолическото поклонение. Не са предвидени места за поклонение за калвинисти и лютерани.
Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лютерански бюргери и напълно лютерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк, под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628 – 1633 г. Оснабрюк е покорен от войските на Католическата лига. Католическият княз-епископ Франц Вилхелм, граф на Вартенберг налага Контрареформацията върху града и изпраща голям брой лютерански семейства в изгнание. При шведската окупация католиците не са изгонени, но градът страда от шведското военно съдействие. Ето защо гражданите на Оснабрюк се радват, когато градът в крайна сметка става неутрален и демилитаризиран.
И двата града се стремят към по-голяма автономия и да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари — княз-епископите.
Швеция предпочита Оснабрюк като място на конференцията, тъй като е лютерански. Преговорите с нея се случват там, а другите държави се събират в Мюнстер.
Мюнстерският мир между Холандия и Испания от 30 януари 1648 г. е ратифициран на 15 май 1648 г.
Мюнстерският мирен договор (Instrumentum Pacis Monasteriensis) между Свещената Римска империя и Франция (както и между техните съюзници), както и Оснабрюкският мирен договор (Instrumentum Pacis Osnabrugensis) между Свещената Римска империя и Швеция (както и между техните съюзници) са подписани на 24 октомври 1648 г.
Фердинанд III централизира властта в империята около себе си като става главнокомандващ на имперската армия през 1634 г. и после е избран за римско-немски крал през 1636 г. През 1634 г. дава на всички княжества право да водят собствена външна политика, а след договора още по-голяма част от властта му е дадена на князете — променя се конституцията на Свещената Римска империя. Вече всеки владетел сам може да избира религията си. Католиците и протестантите вече са равни пред закона и законово се признава калвинизмът. Папата, Инокентий X, е вбесен от тези промени.
Вестфалските мирни договори стъпват върху няколко основни убеждения:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
