Южни Алпи

Южните Алпи (на английски: Southern Alps), наричани още Новозеландски Алпи е дълга около 500 km планинска верига, простираща се от североизток на югозапад по цялото протежение на Южния остров на Нова Зеландия. Средната им надморска височина е 2000 – 3000 m, а максималната – връх Кук 3724 m, издигащ се в централната им част.^[1]

Южни Алпи
Местоположение на картата на Нова Зеландия -43.365, 170.624
Общи данни
Местоположение	Нова Зеландия
Най-висок връх	Кук
Надм. височина	3724 m
Южни Алпи в Общомедия

Планината е изградена основно от кристалинни шисти, гранитни интрузии и перидотити. Нейните западни склонове са къси и стръмно спускащи се към брега на Тасманово море, като с много малки изключения склоновете им стигат чак до брега. Източните склонове са много по-дълги (от 80 до 200 km) и полегато се спускат към крайбрежните равнини (Кентърбарийска, Саутленд и други по-малки). За най-високите части на планината са характерни алпийските форми на релефа: вечни снегове и ледници – Тасман (23,5 km), Франц Йосиф, фокс и др. с обща площ около 1000 km², циркуси, трогови долини и др.^[1]

Реките, спускащи се нейните западни, стръмни склонове са къси, бурни и пълноводни целогодишно, като най-големите са Булер и Грей. На изток, югоизток и юг текат много по-дълги, с по-малък наклон и сезонно пълноводни реки: Уирау, Северна Уаиау, Хурунуи, Уаимакарири, Ракаиа, Рангитата, Уаитаки, Клута, Матаура, Южна Уаиау и много други. В Южните Алпи са разположени няколко десетки големи и красиви планински езера: Текапо, Пукаки, Хавеа, Уанака, Уакатипу, Те Анау (най-голямо), Манапоури и др. Западните наветрени склонове на Южните Алпи са покрити с вечнозелени (широколистни и иглолистни) гори, а източните подветрени са заети от сухолюбиви храсти и треви.^[1]

Южните Алпи са трудно проходими и през тях преминава (през прохода Артурс) само едно шосе и жп линия, свързващи източния и западния бряг на Южния остров.^[1]

Източници

1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Южные Алпы, т. 30, стр. 393