Помаци
Мюсюлмани, чийто майчин език е български / From Wikipedia, the free encyclopedia
Помаци[1] (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), или българи мюсюлмани,[2] известни в България и като българи мохамедани,[3][4][1] наричани в миналото в България българомохамедани, е наименование, използвано за обозначаване на население, чийто майчин език е българският и чиято религия е ислямът. Те живеят на Балканския полуостров – в България, Турция, Гърция, Северна Македония, Албания и Косово. Помаците имат българско, помашко, турско, македонско и албанско самосъзнание. Традиционно до средата на 19 век българоговорещите мюсюлмани смятат себе си за част от ислямския миллет, а с разрастването на национализма в Османската империя започват да се приемат за турци.[5] Съответно всички названия на помаците традиционно са екзоними, но днес част от помаците се самоидентифицират като „помаци“.[ неясно? ] Една част от помаците се идентифицират на база самосъзнание като такива, но на официалното преброяване на населението в България през 2001 г. нито един гражданин не е определил етническата си група като „помашка“; преобладаващата част от живеещите в България българоезични мюсюлмани определят етническата си група като българска (131 531 души[6]), а останалата част я определят като турска. Според изследване на проф. Евгения Иванова към 2011 година 26% от помаците в България се самоопределят като българи, 5% като турци, а 69% като етнически различни, от които различни, половината се определят като помаци.[7]
Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля, пишете на беседата. |
Тази статия е със спорна неутралност. |
Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.[1][8]
По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български, например гръцки, сръбски или влашки, но за тях винаги в България се пояснява гръцки помаци (валахадите вижте например Лялево), или сръбски помаци (бошняците) или влашки помаци (вижте Нъте).[1]
Според експертни оценки се счита, че помаците на Балканите са около 500 000 човека.[1]