Валахади

Валахади, още валаади или влахади (на гръцки: Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.

Германска етническа карта на Македония от 1892 г. Валахадите са в жълто

Валахади
Валахади във Врощяни в 1923 година, малко преди изселването им в Турция
Общ брой	17 000 (начало на XX век)
По места	Гърция
Език	гръцки, турски
Религия	ислям
Сродни групи	гърци

Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония – районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмонас). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци мюсюлмани.^[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.^[2]

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“^[3]

Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия – в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.

На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село – Лялево в Пирин.

Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от „Вайалла“ – уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.^[4]

Литература

• ((en)) Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: „История на Македония 1354 – 1833“, Солун 1973
• Αναστασιάδης, Β.Κ., Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994.
• Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων, Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.

Вижте също

• Гърци
• Помаци
• Бошняци
• Мъгленорумъни
• Чами

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 289.
2. Κωνσταντίνος Σπανός. Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων, in: Ελιμειακά, 48 – 49, 2001.
3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
4. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.