From Wikipedia, the free encyclopedia
Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски: Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la Chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
Песенен конкурс „Евровизия“ | |
Eurovision Song Contest | |
Сцената на Евровизия 2024 | |
Жанр | музикален конкурс |
---|---|
Създател(и) | Европейски съюз за радио и телевизия |
Базиран на | Музикален фестивал в Санремо |
Водещ(и) | различни водещи |
Страна | различни страни |
Език | английски, френски (обичайно) |
Продукция | |
Продуцент(и) | Европейски съюз за радио и телевизия различни национални продуценти |
Времетраене | ~2,5 часа (полуфинали) ~4 часа (финали) |
Дистрибуция | „Евровизия“ |
Разпространение | |
Картина | SDTV (4:3) (1956 – 2004) SDTV (16:9) (2005 – 2006) HDTV 1080i (2007 – понастоящем) |
Излъчване | 24 май 1956 – понастоящем |
Хронология | |
Свързани продукции | Песенен конкурс „Детска Евровизия“ |
Песенен конкурс „Евровизия“ в Общомедия |
Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От 2000 г. конкурсът може да се гледа и онлайн.
През 2017 г. Кристиан Костов поставя рекорд за България, като се класира на престижното 2-ро място с 615 точки.
Конкурсът се провежда за първи път през 1956 г. в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие само 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 г. – 1999 г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000 г. – 2019 г. – още 16 страни.
От 2004 г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15 – 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка (Италия от 2011 г.) и страната-домакин на конкурса.
Преди песните са се оценявали по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители – 50% жури. Тази система е въведена през 2009 г. До 2008 г. е в сила друга – песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.
Песенният конкурс през 2016 г. е първият, който въведе промяна в системата на гласуване от 1975 г. насам:[1] на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявяване на резултатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатите от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за всяка една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.
През 2019 г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено за първи път от въвеждането на настоящата система за представяне на гласовете през 2016 г.[2] Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки.[3] При промяна от предишни години вотът на зрителите се обявява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.[4]
През 2023 е въведена промяна, касаеща гласуването в конкурса. В полу-финалите право на глас има само публиката. За пръв път се дава възможността на зрители от държави, които не участват, също да гласуват.
Най-малкият резултат, с който е спечелена „Евровизия“ е с 18 точки през 1969 г., защото тогава печелят едновременно 4 страни, а най-големият е през 2017 г. – 758 точки.
Година | Дебютиращи страни |
---|---|
1956 | Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Франция, Швейцария |
1957 | Австрия, Великобритания, Дания |
1958 | Швеция |
1959 | Монако |
1960 | Норвегия |
1961 | Испания, Финландия, Югославия |
1964 | Португалия |
1965 | Ирландия |
1971 | Малта |
1973 | Израел |
1974 | Гърция |
1975 | Турция |
1980 | Мароко |
1981 | Кипър |
1986 | Исландия |
1993 | Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия |
1994 | Естония, Литва, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Унгария |
1998 | Северна Македония |
2000 | Латвия |
2003 | Украйна |
2004 | Албания, Андора, Беларус, Сърбия и Черна гора |
2005 | България, Молдова |
2006 | Армения |
2007 | Грузия, Сърбия, Черна гора, Чехия |
2008 | Азербайджан, Сан Марино |
2015 | Австралия[5][6][7] |
От 2002 г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през 2009 г., когато няма официален слоган. На 14 ноември 2023 г. е обявено, че слоганът United by Music („Обединени от музиката“), създаден за изданието през 2023 г., ще се използва за всички следващи провеждания на конкурса.
Година | Страна-домакин | Град-домакин | Слоган |
---|---|---|---|
2002 | Естония | Талин | „A Modern Fairytale“ (Модерна приказка) |
2003 | Латвия | Рига | „Magical rendez-vous“ (Вълшебна среща) |
2004 | Турция | Истанбул | „Under The Same Sky“ (Под едно небе) |
2005 | Украйна | Киев | „Awakening“ (Пробуждане) |
2006 | Гърция | Атина | „Feel The Rhythm“ (Почувствай ритъма) |
2007 | Финландия | Хелзинки | „True Fantasy“ (Истинска фантазия) |
2008 | Сърбия | Белград | „Confluence of Sound“ (Сливане на звук) |
2009 | Русия | Москва | — |
2010 | Норвегия | Осло | „Share The Moment“ (Сподели момента) |
2011 | Германия | Дюселдорф | „Feel Your Heart Beat!“ (Почувствай биенето на своето сърце!) |
2012 | Азербайджан | Баку | „Light Your Fire“ (Запали своя огън) |
2013 | Швеция | Малмьо | „We Are One“ (Ние сме едно) |
2014 | Дания | Копенхаген | „#JoinUs“ (#ПрисъединиСеКъмНас) |
2015 | Австрия | Виена | „Building Bridges“ (Градим мостове) |
2016 | Швеция | Стокхолм | „Come Together“ (Хайде заедно) |
2017 | Украйна | Киев | „Celebrate Diversity“ (Празнувай многообразието) |
2018 | Португалия | Лисабон | „All Aboard!“ (Всички на борда!)[8] |
2019 | Израел | Тел Авив | „Dare to Dream“ (Осмели се да мечтаеш)[9] |
Нидерландия | Ротердам | „Open Up“ (Открий се)[11] | |
2021 | Нидерландия | Ротердам[12][13] | „Open Up“ (Открий се)[12][13] |
2022 | Италия | Торино | „The Sound of Beauty“ (Звукът на красотата) |
2023 | Великобритания | Ливърпул | „United by Music“ (Обединени от музиката)[14][15] |
2024 | Швеция | Малмьо |
Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1956 г. и 1973 г., а след това отново между 1977 г. и 1999 г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.
Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. Но напоследък тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия зае второ място през 2009 г., а на първо се класира Норвегия – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване. Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред 2006 г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 г. в Хелзинки.
„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА (станали победители през 1974 г. с песента „Waterloo“) и Селин Дион (победителка от 1988 г. в Дъблин, с песента „Ne Partez Pas Sans Moi“ на френски език, която представя Швейцария). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.
Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.