![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Otone_scontornato_png.png/640px-Otone_scontornato_png.png&w=640&q=50)
Отон (Римска империя)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Марк Салвий Отон (на латински: Marcus Salvius Otho) е римски император за три месеца от 15 януари до 16 април 69 г., в Годината на четиримата императори.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Отон.
Отон | |
7-и император на Римската империя | |
![]() Скулптурен портрет на Отон | |
Управление | 15 януари – 16 април 69 г. |
---|---|
Наследил | Галба |
Наследник | Вителий |
Лични данни | |
Роден | |
Починал |
Бедриакум, Римска империя |
Пълно име | Марк Салвий Отон Цезар Август (като император) |
Семейство | |
Баща | Луций Салвий Отон |
Майка | Албия Теренция |
Брак | Попея Сабина |
Отон в Общомедия |
Отон принадлежи към старо етруско благородническо семейство от Ферентино, Етрурия. От младеж водел разпуснат и изнежен живот, а баща му го изгонил заради неговото лентяйство и прахосничество. Първоначално Отон изглежда като един от най-непредпазливите благородници от обкръжението на император Нерон. Близките му отношения с императора, основаващи се на общите им интереси, склонности и развлечения, са преустановени през 58 г. заради една жена – Попея, разделена от съпруга си, за да стане любовница на Нерон. Благоприличието изисквало Попея да бъде омъжена и Нерон, считайки че не би възникнал проблем, решава да я омъжи за приятеля си Отон. Той обаче се влюбва в Попея и когато императорът я извиква, Отон отказва да я изпрати при него. След множество молби и заплахи от страна на Нерон, бракът е анулиран, а Отон е изпратен далеч от Рим, като управител на Лузитания (дн. Португалия).
През следващите 10 години Отон остава в Лузитания и управлява с необикновена за времето си умереност. Когато през 68 г. съседът му Галба, легат и управител на Тараконска Испания, се разбунтува срещу Нерон, Отон се присъединява към него и го придружава в Рим. Възможно е това действие да се разглежда като предизвикано от възмущението му към Нерон, но решаваща роля имат преди всичко личните му амбиции. Престарелият Галба няма деца и Отон, поощряван от предсказанията на астролози, се надявал да го наследи като император. Но през януари 69 г. Галба му доказва, че тези негови надежди са били съвсем неоснователни, като осиновява сенатора Луций Калпурний Пизон съвсем случайно избран на едно заседание. В това време легионите в Германия, начело с Вителий, отказват да положат традиционната клетва за вярност към Галба и обявяват бунт.