По-долу е посочен списък на узурпаторите на властта в Римската империя. В Източната римска империя, Византия, узурпирането на властта е толкова често явление, че думата Византия се превръща в пословична за интрига.
Използвани съкращения:
- kPG, убит от Преторианска гвардия
- kS, убит от своите войници
- kB, убит в битка
- e, екзекутиран
- S, самоубийство
- датите указват началото и края на царуването
- произход на бунта е посочен, където е възможно
- списъкът е завършен до издването на тетрархията в края на 3 век.
- Галба – убит на 15 януари 69
- Отон – самоубива се на 16 април 69
- Вителий – убит на 22 декември 69
- Веспасиан – умира от естествена смърт, докато е на власт
Списък на императорите, победени от управляващия суверен. Посочените години са годините, в които узурпират властта.
- Авидий Касий (175), в Египет и Сирия, римски наместник в Сирия, обявява себе си за император след слуха, че Марк Аврелий е починал и продължава своя бунт дори след като разбира, че всъщност Марк Аврелий е жив.
- Песцений Нигер (193 – 194), в Египет, Азия и Сирия, римски наместник в Сирия, обявява себе си за император след смъртта на Пертинакс, армията му е разбита в битка, а той е убит докато бяга към Партия.
- Клодий Албин (196 – 197), в Британия и Галия, римски наместик на провинция Британия, първоначално съюзник на Септимий Север до момента, в който Песцений Нигер е убит, самият той умира в битката при Лугдунум.
- Гелий Максим (219), в Сирия, екзекутиран, офицер от IV Скитски Легион
- Вер (късно през 219), в Сирия, екзекутиран, командир на III Галски легион
- Ураний Антонин (ок. 221), под въпрос е съществуването му, както и датиране; източници посочват 253
- Селевк (след 221). Може би това е Юлий Антоний Селевк, управител в Мизия или Флавий Вителий Селевк, консул през 221
- Салустий (ок. 227), в Рим, издигнат до цезар от Александър, екзекутиран за опит за убийство, префект на преторианската гвардия
- Таврин (S. неясна дата), на изток, самоубийство в Ефрат
- Магн (235), заповядва на някои от войниците на Максимин да разрушат моста, който позволява на императора да премине Рейн, бивш консул
- Квартин (235), на Изток, поддържан от войниците, лоялни към бившия император Александър Север
- Йотапиан (kS.248), на изток
- Пакациан (kS.248), на Дунавската граница, убит от войниците си
- Силбаннак в Рейн, възможно е да не е съществувал
- Спонсиан в Мизия, възможно е да не е съществувал
- Инген (260) в Панония, самоубийство, бивш управител на провинция
- Макриан Старши, Макриан Младши и Квиет (септември 260 – есента на 261) на изток, всички убити от техните собствени войници при различни обстоятелства
- Регалиан (260) в Панония, управлява със своята жена
- Балиста (есента на 261, е.) на изток, бивш преториански префект
- Пизон (kS.261) в Ахея, същестуването му е под въпрос
- Валенс (k.261) в Ахея, убит от Макрин, бивш управител
- Мемор (e.261) в Египет
- Мусий Емилиан (261 – пролетта на 262, е.) в Египет
- Императори на империята на галите
- Предполагаеми узурпатори:
- Цензорин (269 – kS.270), почти със сигуност несъществувал; има сведения само в Historia Augusta[1], но няма никакви други литературни, епиграфски или нумизматични доказателства
- Домициан (270 – 271)
- Фелисим (k.271) в Рим, началник на фиска при Аврелиан
- Септимий (kS.271) в Далмация
- Урбан (271), възможно е да не е съществувал
- Фирм (k.273) в Египет, възможно е да не е съществувал
Barnes, The New Empire of Diocletian and Constantine (Cambridge: Harvard University Press), 10-12