Тит

Тит Флавий Веспасиан (на латински: Titus Flavius Caesar Vespasianus Augustus^[1]) е император на Римската империя от 79 до 81 година.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тит.

---

Тит
10-и император на Римската империя
Скулптурен портрет на Тит в Глиптотеката, Мюнхен
Управление	24 юни 79 – 13 септември 81 г.
Наследил	Веспасиан
Наследник	Домициан
Лични данни
Роден	30 декември 39 г. Рим, Италия
Починал	13 септември 81 г. (41 г.) Рим, Италия
Пълно име	Тит Флавий Веспасиан (от раждането до 69 г.); Тит Флавий Цезар Веспасиан (от 69 до 79 г.); Тит Флавий Цезар Веспасиан Август (като император)
Семейство
Династия	Флавии
Баща	Веспасиан
Майка	Домицила Стара
Бракове	Арецина Тертула Марция Фурнила
Потомци	Юлия Флавия
Тит в Общомедия

Тит е вторият представител на Флавиевата династия. Той е първият римски император, който наследява властта от баща си. Тит се стреми към популярност и добри отношения както със Сената, така и с народа на Рим. През краткото си управление се прославя със своята щедрост и добронамереност. Въпреки първоначалната му лоша слава, дължаща се на неговата жестокост като пълководец и преториански префект, Тит печели популярност, докато е на трона, а след смъртта си бива обожествен и възхваляван като един от най-благородните и добродетелни императори.

Биография

Роден е на 30 декември 39 година. Тит е най-възрастният син на император Веспасиан и Домицила Старша. Възпитанието си получава в двора на Цезарите и е близък приятел с Британик, син на император Клавдий. Според Светоний, Тит се отличава не само с воински умения, но и владеел ораторско майсторство, гръцки език, музика, поезия. Заема длъжността квестор. Служи в римската армия като военен трибун в провинциите Германия и Британия.

Управление като цезар

Тит участва в потушаването на бунтовете в Юдея заедно с баща си Веспасиан. Когато Веспасиан е издигнат за император през 69 г., Тит става негов префект, пръв помощник и съуправител с титлата цезар. Като такъв той ръководи окончателното смазване на въстанието в Юдея (66 – 70) и превземането на Йерусалим. Под командването на Тит римляните разрушават храма на юдеите в Йерусалим. За да ознаменуват края на гражданската война и победата в Юдея, през 71 г. Веспасиан и Тит празнуват грандиозен триумф в Рим, където в чест на победата е издигната величествената Арка на Тит, близо до Форума.

През управлението на баща му, Тит споделя с него повечето правомощия, включително трибунска и консулска власт. Веспасиан назначава първородния си син едновременно за цезар и преториански префект. Докато е на този пост Тит прилага безмилостни репресии спрямо противниците на режима. Това, заедно с интереса му към разкоша и забавленията, води до всеобщо неодобрение към наследяването на принципата от Тит. Мнозина виждат в него втори Нерон.

Управление като август

След смъртта на Веспасиан на 23 юни 79 г., Тит поема императорските правомощия, заедно с по-младия си брат Домициан като цезар и наследник. За да спечели популярност неговото поведение изведнъж се променя и, докато е на власт, Тит не издава нито една смъртна присъда. Начело на империята, той отбелязва същите позитивни начинания като баща си, макар и по-предпазливо, а неговият принципат остава в историята като един кратък, но обещаващ период.

Колизеят

В чест на династията започва да се изгражда Храм на Веспасиан и Тит, довършен при Домициан. През 80 г. Тит завършва строежа на Колизеума („Амфитеатър на Флавиите“) – грандиозната арена за представяне на зрелища, започната от по времето на Веспасиан. Проектирана да побира над 55 хил. зрители, сградата представлява едно от най-забележителните архитектурни постижения на Античността. Тържествата и представленията по случай откриването на Колизея продължават 100 дни, съпроводени от щедри раздавания за народа. Също по това време и по този повод са открити построените в непосредствена близост Терми на Тит.

Друго известно събитие, случило се през управлението на Тит, е изригването на вулкана Везувий (24 август 79 г.), който залива с лава градовете Помпей и Херкулан. Към бедствията през краткото му управление се добавят големият пожар в Рим продължил три дни (80 г.), както и разразилата се епидемия, вероятно от антракс.

През принципата на Тит липсват амбициозни военни начинания. Римските легиони, водени от Агрикола, предприемат настъпление в северния край на Британия където воюват срещу пиктите. В Мала Азия избухва и е потушено въстанието на Псевдо-Нерон. През 80 г. за пръв път човек, роден извън Италия, става консул – факт ознаменуващ нарастващото политическо значение на провинциите.

На 13 септември 81 г. Тит умира мистериозно и неочаквано, вероятно може би от треска. Това предизвиква всеобща скръб сред народа на Рим. Според Светоний „смъртта му е по-голяма загуба за другите, отколкото за него самия“. Също както Веспасиан, Тит е обожествен по решение на Сената. Веднага след това е наследен от брат си Домициан.

Галерия

• 
  Статуя на Тит като пълководец
• 
  Арката на Тит
• 
  Превземането на Йерусалим, детайл от релефите върху Арката на Тит
• 
  Разкопки в затрупания от лава град Помпей (т.н. „Градина на бегълците“)

Вижте също

Римската империя през 80 г.

• Първо еврейско въстание
• Арка на Тит
• Береника
• Колизеум
• Везувий

Външни препратки

• Илиев, Й. История на Рим през епохата на Принципата (27 г. пр.Хр. – 284 г. сл.Хр.). Плевен: Печатница „Нима“, 2022, ISBN 978-619-162-852-0
• ((en)) Животът на Тит (Гай Светоний Транквил; Английски превод и латински оригинал)
• ((en)) Cassius Dio, Roman History, Books 65, 66
• ((en)) Tacitus, Histories, Books 2, 4, 5

Бележки

1. В класическия латински името му е изписвано като TITVS FLAVIVS CAESAR VESPASIANVS AVGVSTVS.