Овидий
From Wikipedia, the free encyclopedia
Публий Овидий Назон (на латински: Publius Ovidius Naso) е древноримски поет.
Овидий Ovidius | |
древноримски поет | |
Бюст на Овидий в парка „Киселеф“ в Букурещ | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 г. (59 г.)
|
Литература | |
Жанрове | елегия, епос, драма |
Известни творби | „Метаморфози“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Овидий в Общомедия |
Овидий е известен най-вече с три големи сбирки еротична поезия – „Героини“, „Любовни елегии“ и „Любовно изкуство“. Други негови известни произведения са митологичната хекзаметрична поема „Метаморфози“, поемата „Фасти“ и стихосбирките „Тъги“ и „Писма от Понта“. Автор е и на няколко по-кратки произведения, на ругателната поема „Ибис“, както и на изгубената днес трагедия „Медея“.
Смятан за майстор на елегичния дистих, Овидий по традиция се смята за един от тримата канонични поети на латинската литература, наред с Вергилий и Хораций, а Квинтилиан го определя като последният каноничен латински любовен елегист.[1] Той е първият значим поет, чиято кариера започва при управлението на Октавиан Август.[2] Поезията на Овидий е популярна и често имитирана през Късната Античност е Средновековието, оказва силно влияние върху европейското изкуство и литература и остава един от основните източници за класическата митология.[3]