Октавиан Август
римски император / From Wikipedia, the free encyclopedia
Октавиан Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г.
Октавиан Август Imperator Caesar Divi f. Augustus | |
римски император | |
Роден |
23 септември 63 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Мавзолей на Август, Рим, Италия |
Религия | Религия в Древен Рим |
Управление | |
Период | 16 януари 27 пр.н.е. – 19 август 14 |
Предшественик | – |
Наследник | Тиберий |
Семейство | |
Род | Юлиево-Клавдиева династия, Юлии Цезари |
Баща | Гай Октавий, Юлий Цезар |
Майка | Ация Балба Цезония[1][2] |
Братя/сестри | Октавия Младша[1][3] Октавия Старша |
Съпруга | Клодия Пулхерия (42 пр.н.е. – 40 пр.н.е.)[1][4] Скрибония (40 пр.н.е. – 38 пр.н.е.)[1][5] Ливия (37 пр.н.е. – 19 август 14) |
Деца | Юлия Стара[1][6] Гай Цезар Луций Цезар Тиберий Агрипа Постум |
Други роднини | Юлий Цезар[1][7] Юлия Цезарис Марк Клавдий Марцел (племенник) Нерон Клавдий Друз Тиберий Корнелия Сципиона |
Октавиан Август в Общомедия |
Римски имперски династии | |||
Юлиево-Клавдиева династия | |||
Хронология | |||
Октавиан | 27 пр.н.е. – 14 от н.е. | ||
Тиберий | 14 от н.е. – 37 от н.е. | ||
Калигула | 37 от н.е. – 41 от н.е. | ||
Клавдий | 41 от н.е. – 55 от н.е. | ||
Нерон | 55 от н.е. – 68 от н.е. | ||
Семейства | |||
Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия | |||
Последователност | |||
Предходна Римска република |
Следва Година на Четиримата императори |
Роден като Гай Октавий, той е осиновен от своя правуйчо Юлий Цезар и поради това по-късно наречен е Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS). През 43 пр.н.е., заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид, образува политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.
Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на взаимното недоверие, завистта и личните амбиции на триумвирите. Марк Антоний се самоубива, след като понася решително поражение от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е.
Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел – резултатът от нея е Римската империя.
С управлението на Август започва период на относителен мир, известен като Pax Romana, след който, след продължителните погранични и граждански войни, в Средиземноморския свят за повече от два века се установява мир. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, използвайки добре развитата пътна мрежа на империята основава официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.
Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим в Северна Европа. След смъртта си през 14 г., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син Тиберий.