From Wikipedia, the free encyclopedia
Об (на руски: Обь) е голяма река в азиатската част на Русия, Западен Сибир, Алтайски край, Новосибирска, Томска и Тюменска област.
| Об | |
 Река Об в горното си течение | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение |  РусияАлтайски край Новосибирска област Томска област Тюменска област |
| Дължина | 3647 km |
| Водосб. басейн | 2 990 000 km² |
| Отток | 12 492 (при Салехард, на 287 km) m³/s |
| Начало | |
| Място | Катун (лява съставяща) Бия (дясна съставяща) Алтайски край |
| Координати | |
| Надм. височина | 164 m |
| Устие | |
| Място | Обски залив, Карско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0,8 m |
| Ширина | 30 000 m |
| Об в Общомедия | |
Тя е втората по дължина река в Русия след Лена и сред най-дългите реки на Земята. Дължината на реката е 3647 km; заедно с лявата съставяща я река Катун е 4338 km, с река Чулим (десен приток) – 4565 km, а с река Иртиш (най-големия ѝ приток) – 5410 km. Площта на водосборния басейн е 2990 хил. km². Влива се в Обския залив (най-големия естуар на Земята) на Карско море чрез делта.
Ненците, обитаващи долното течение на реката, са я назовавали Саля-ям, което означава „носова река“. Хантите и мансите я назовават Ас – „голяма река“, селкупите – Квай, Еме, Куай – „голяма река“, алтайците – Умарды (Северна река). Предполага се, че названието Об е от езика на комите, което означава „сняг“, „снежни преспи“, „място в снега“. Това название на реката се пренася от руснаците на целия район на Западен Сибир – Обдорски край. Съществува и друга версия, че името на реката е с ирански произход, от *an „вода“ (таджикски Об). Това название на пълноводната река са могли да дадат само степните ираноезични народи, живели в южната част на Западен Сибир в периода от раннобронзовата епоха до Средновековието.
Предполага се, че районите в долното течение на реката, още през 1187 г. са влизали в пределите на Велики Новгород, а след неговото падане преминават във владение на московските князе. Първото официално регистрирано проникване в басейна на река Об се извършва през 1364 г. от руските търговци на кожи Степан Ляпа и Александър Абакумович, които пресичат Северен Урал и извършват първото плаване надолу по реката до устието ѝ. През 1483 г. други руски търговци, Фьодор Курбски и Салтик Травин, извършват повторно пресичане на Северен Урал и плават нагоре по реката до устието на Иртиш. През 1499 – 1501 г. синът на Фьодор Курбски – Семьон Фьодорович Курбски отново пресича планината, но този път в средната част и плава нагоре по Об след устието на Иртиш. Близо сто години по-късно, през 1581 – 85 г. руският казак Ермак Тимофеевич извършва първия завоевателен поход в Западен Сибир – Обдорския край и основава първите руски селища Тоболск и Тюмен на изток от Урал. През 1595 – 96 г. друг руски казак – Борис Доможиров, извършва първото плаване нагоре по течението на Иртиш и по десните му притоци реките Тара и Ом и покорява племената, живеещи в Барабинската равнина. Към края на XVI и началото на XVII век руснаците окончателно завоюват огромната Западносибирска равнина, като откриват и проследяват цялото течение на река Об до двете съставящи го реки – Катун и Бия.
Река Об се образува от сливането на реките Катун (лява съставяща) и Бия (дясна съставяща), на 164 m н.в., на 10 km югозападно от град Бийск, югоизточната част на Алтайски край.
Горното течение на Об обхваща участъка от образуването на реката (3647 km) до устието на река Том (при 2677 km) – 970 km. След образуването си Об тече на запад, а след село Уст Чаришкая Пристан – на север, в широка обработваема долина с добре развита заливна тераса. До устието на левия си приток Чариш бреговете на долината ѝ са ниски, руслото ѝ изобилства от протоци, острови и плитчини. По-нататък към град Барнаул долината и заливната ѝ тераса се разширяват. При Барнаул реката завива на запад-северозапад, като долината ѝ още повече се разширява (5 – 10 km) и става асиметрична със стръмни леви склонове и ниски десни, а заливната ѝ тераса – с още повече протоци, старици, острови и плитчини. При град Камен на Об (Алтайски край) Об остро завива на североизток и навлиза в голямото Новосибирско водохранилище. До неговото изграждане и пускане в експлоатация през 1961 г. реката е текла в тясна долина (3 – 5 km) и тясна заливна тераса (1,5 – 2 km), с бързеи, прагове и каменисто дъно. На юг от град Новосибирск Об изтича от Новосибирското водохранилище, насочва се на север, а след това на североизток, долината ѝ отново се разширява и към устието на река Том достига до 20 km ширина. Дълбочината на реката в този горен участък при маловодие се колебае от 2 до 6 m, а в плитчините – едва до 0,6 m.
Средното течение на реката се простира между устията на реките Том (при 2677 km) и Иртиш (при 1162 km) – 1515 km. След устието на Том Об завива на северозапад и запазва това си направление до устието на Иртиш. След устието на Чулим (най-голям десен приток), Об става пълноводна река и до края на средното се течение протича в пределите на сибирската тайга. Долината ѝ достига 30 – 50 km и повече, а обширната ѝ заливна тераса (20 – 30 km), осеяна с гъста мрежа от протоци, старици, малки езера, острови и други. Тук дълбочината на реката при маловодие е от 4 до 8 m.
Долното течение на реката започва от устието на река Иртиш и е с дължина 1162 km. В този участък Об тече в северна посока през западната, най-ниска част на Западносибирската равнина. Долината ѝ става много широка (на места над 50 km), асиметрична, с полегати и ниски леви брегове и стръмни десни. Лявата заливна тераса на Об е обширна, с ширина 20 – 30 km, покрита с гъста мрежа от протоци, ръкави и острови, които по време на пълноводие се заливат и ширината на водното течение достига до 40 – 50 km. В районите на село Перегребное и град Салехард долината се стеснява до 4 – 8 km. От устието на Иртиш до село Перегребное Об тече в едно дълбоко (не повече от 4 – 4,5 m) корито, което по-надолу се дели на два ръкава – Голям Об (десен, източен ръкав) и Малък Об (ляв, западен ръкав) с минимална дълбочина по време на маловодието 2,5 – 3 m. След обединяването им на около 20 km преди град Салехард в едно корито дълбочината нараства до 10 – 15 m.
След Салехард реката рязко завива на изток, като образува голяма делта с площ около 4,5 хил. km2. Основните ръкави на делтата са: Хаманелски (ляв, северен) и много по-мощния Надимски (десен, южен). Между двата ръкава са разположени два непостоянни по размери големи острова – Ямсалски и Надимски. Източно от тях двата ръкава се съединяват в едно общо течение с ширина 60 km и се вливат в южната част на Обския залив (най-големия естуар на Земята) на Карско море, на 0,8 m н.в.
Водосборният басейн на река Об обхваща площ от 2990 хил. km2 заедно с вътрешната безотточна област (528 хил. km2), разположена между Об и Иртиш. Той е най-големият водосборен басейн в Русия и един от най-големите на Земята. Водосборният басейн обхваща почти цялата (с изключение на крайните северни и източни части) Западносибирска равнина, 80% от планината Алтай, голяма част от планината Кузнецки Алатау, целия Салаирски кряж (възвишение), югозападните склонове на Монголски Алтай, северните склонове на планината Тарбагатай, северните части на Казахската хълмиста земя (Казахски мелкосопочник), северната част на Тургайското плато и източните склонове на планината Урал. Басейнът на реката се отличава с разнообразните физикогеографски условия в него: от полупустини на юг до тундра на север, а значителна част се заема от огромни горски масиви (тайга) и хиляди квадратни километри блата.
Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на три държави:
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
Общо във водосборния басейн на реката има над 150 хил. реки с дължина над 10 km. Самата река Об получава 43 притока с дължина над 200 km, като 24 от тях са дължина от 201 до 500 km; 14 с дължина от 501 до 1000 km и 5 притока с дължина над 1001 km. По-долу са изброени всичките тези 43 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или десни (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото, където се вливат.
Подхранването на Об е предимно снегово. През периода на пролетно-лятното пълноводие преминава основния годишен отток на реката. В горното течение пълноводието започва в началото на април, в средното – през втората половина на април, а в долното – в края на април или началото на май. Покачването на речното ниво започва още по време преди реката напълно да се е размразила. В резултат на това, че реката се размразява от горното към долното течение се появяват задръствания, които довеждат до интензивно покачване на нивото на водата нагоре от неразмразилия се участък, а в някои случаи и обратно течение. В горното течение пълноводието приключва през юли, лятното маловодие е неустойчиво, а през септември и октомври са наблюдават чести наводнения в резултат на интензивни и поройни дъждове. В средното и долното течение краят на пълноводието през септември и октомври се наслагва с пълноводието в горното течение, което е в резултат на интензивните поройни дъждове и то продължава до замръзването на реката. Колебанията на нивото на водата в горното и средното течение достига до 5 m, надолу достига до 9 m, преди устието на Иртиш се понижава на 7 m, след устието на Иртиш отново се повишава до 10 m, а в устието спада на 5 m. Средногодишният отток се увеличава от 1470 m3/s (максимален 9690 m3/s) при град Барнаул, до 12 300 m3/s (максимален 42 800 m3/s) при град Салехард. Среден наклон на течението 0,04 m/km. Замръзването на реката продължава 150 денонощия в горното течение и 220 денонощия в долното. Температурата на водата през юли е съответно 28 °C при Барнаул и 23 °C в долното течение. Минерализацията на водата е под 200 мг/л и само в участъка между Новосибирск и устието на река Том е над 200 мг/л. Водата на Об се отличава с повишено съдържание на органични вещества и занижено съдържание на кислород, което предполага по-дългото замръзване на водата. Средната мътност се понижава надолу по течението от 160 g/m3 до 40 g/m3. Годишно реката внася в Обския залив на Карско море 16 млн. т. наноси.
По течинето на реката са разположени стотици населени места, в т.ч. 13 града, 9 селища от градски тип и 14 села – районни центрове:
Южно от град Новосибирск през периода 1950 – 61 г. на реката е изградена преградната стена на голямото Новосибирско водохранилище, а в основата на стената функционира мощната Новосибирска ВЕЦ.
Река Об е основна транспортна магистрала в Западен Сибир, като е плавателна по цялото си протежение от 3647 km. Първият параход по Об е пуснат в движение през 1844 г., а към 1895 г. броят на параходите по реката достига до 120. Навигационният период по реката продължава 190 денонощия в горното течение и 150 денонощия в долното. Транспортното значение на Об и неговите притоци нараства от началото на 1960-те години във връзка с усвояването на големите находища на нефт и газ в района. По река Об и нейните притоци действат 8 корабоплавателни района:
В Обския залив действа морски режим на корабоплаване.
Във водосборния басейн на реката са съсредоточени разнообразни природни ресурси. По прогнозни изчисления запасите от нефт, газ и въглища заемат видно място в Русия. Тук са съсредоточени и около половината от запасите на торф в страната. Басейнът е богат на водни, дървесни и други видове ресурси. Водите на реката се обитават от около 50 вида риби, като половината от тях са с промишлено значение.
По цялото течение на река Об са изградени 15 моста, от които 5 железопътни и 10 автомобилни:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
