From Wikipedia, the free encyclopedia
Хакасия (Република Хакасия) е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг и Източно-Сибирския икономически район[1]. Площ 61 569 km2 (46-о място в Руската Федерация, 0,36%), население на 1 януари 2017 г. 537 668 души (72-во място в Руската Федерация, 0,37%). Столица е град Абакан. Разстояние от Москва до Абакан — 4218 km.
| Республика Хакасия Хакасия Республиказы | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Хакасия на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Столица | Абакан |
| Площ | 61 569 km² |
| Население | 532 036 души (2021) 8,64 души/km² на 72 място в РФ |
| Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
| Президент | Владимир Штигашев |
| Министър-председател | Валентин Коновалов |
| Езици | руски и хакаски |
| Часова зона | UTC +7 |
| МПС код | 19 |
| Валута | рубла |
| Официален сайт | |
| Хакасия в Общомедия | |
Хакаската автономна област е образувана на 20 октомври 1930 г. в състава на Красноярски край. На 3 юли 1991 г. е образувана Хакаската ССР в състава на ОНД, а на 29 януари 1992 г. Република Хакасия в състава на Руската Федерация.
Република Хакасия е разположена в южната част на Централен Сибир, покрай левия бряг на горното течение на река Енисей. На запад граничи с Кемеровска област, на североизток и изток – с Красноярски край, на югоизток – с Република Тува и на югозапад – с Република Алтай. В тези си граници заема 61 569 km (46-о място по площ в Руската Федерация и 0,36% от нейната територия).[2]
Като цяла територията на Хакасия се дели на две части: планинска (2/3 от територията на републиката) и хълмисто-равнинна. Източната част на страната е равнинна и ниско хълмиста и се заема от западните части на Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини, като отделните участъци от тях носят конкретни названия: Абаканска степ, Койбалска степ, Уйбатска степ и др. и са разположени в широката и равна долина на река Енисей и по долните течение на по-големите му леви притоци. На запад се простират източните склонове на планината Кузнецки Алатау (връх Верхни Зуб 2178 m), на югозапад – източните и югоизточни склонове на Абаканския хребет (до 1984 m), а на юг и югоизток – северните склонове на планината Западни Саяни (връх Карагош 2930 m).[2]
Климатът е рязко континентален със студена и малоснежна зима в котловините. Средна януарска температура в котловините от -19 °C до -21 °C, а в планините – от -15 °C до -17 °C. Лятото в котловините е топло (средна юлска температура 18 – 20 °C), а в предпланините и планините е прохладно (17 – 18 °C). Годишното количество на валежите се колебае от 300 mm в котловините до 600 – 700 mm в планините. Максимумът на валежите е през лятото (около 70% от годишната сума).[2]
Речната мрежа на Хакасия е съставена от 6556 реки с обща дължина 23 967 km и принадлежи към два водосборни басейна: на реките Енисей (68% от територията на страната) и Об (25%), вливащи се в Карско море. Останалите 7% са безотточни области в Минусинската и Чулимо-Енисейската котловини. Най-голямата река в Хакасия е Енисей, протичаща с част от горното си течение по границата с Красноярски край. Други гореми река са: Абакан (ляв приток на Енисей и Чулим (с двете съставящи го реки Бял и Черен Июс) и Том, десни притоци на Об. По-голямата част от реките на Хакасия са планински, с голям наклон, бурно течение и прагове, течащи в дълбоки долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно. Водният им режим се характеризира с пролетно-лятно пълноводие и зимно маловодие.[3]
В страната има около 1,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 800 km2. Те са разпределени неравномерно, като голяма част са разположени в междупланинските котловини на североизток и изток. По произход се делят на: снежно-ледникови (карови, моренни); крайречни; минерализирани тектонски езера в котловините; реликтови езера в Койбалската степ по бившото корито на Енисей. Най-голямото естествено езеро в Хакасия е соленото безотточно езеро Бельо (77,14 km2). Други по-големи са: пресноводните безотточни Черно езеро (25,48 km2), Фиркал, Иткул и безотточното солено Шира, всичките разположени в северната част на страната, в Чулимо-Енисейската котловина. На територията на Хакасия попадат участъци от две много големи водохранилища, изградени по река Енисей, по границата с Красноярски край: Саяно-Шушенското (преградната му стена и долната му част) и Красноярското („опашката“ му).[3]
В котловините и отчасти в предпланините на Хакасия са развити различни видове черноземни почви (от южни до оподзолени), сред които като отделни петна се срещат солонци и солончаци. В планините има планински подзолисти-горски и планинско-тундрови почви. Степната растителност в котловините постепенно се сменя с лесостепна в предпланините. Над 40% от територията на Хакасия е заета от гори (с общи запаси на дървесина до 400 млн. km3). По източните склонове на планините виреят светло-иглолистно-лиственични и лиственично-кедрови гори, по западните склонове – тъмно-иглолистни гори, а по най-високите части – планинска тундра и на места субалпийски и алпийски пасища. Животинският свят е представен от многочислени гризачи и птици (в котловините), белка, бял заек, вълк, лисица, мечка и др. (в планините).[2]
На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 537 668 души (71-во място в Руската Федерация, 0,37%), в т.ч.: 438 395 (80,27%) руснаци (най-голямата етническа група); 65 421 (11,98%) хакаси; 9161 (1,68%) волжки немци; 8360 (1,53%) украинци.
В административно-териториално отношение Република Хакасия се дели на 5 републикански градски окръга и 8 муниципални района. Има 5 града, всичките с републиканско подчинение и 7 селища от градски тип няма
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Абакан (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Републикански градски окръзи | ||||||
| Абакан | 112 | 181 709 | гр. Абакан | 181 709 | ||
| Абаза | ? | 15 592 | гр. Абаза | 15 592 | 144 | |
| Саяногорск | 115 | 61 013 | гр. Саяногорск | 47 983 | 78 | Майна, Черемушки |
| Сорск | 1200 | 11 514 | гр. Сорск | 11 514 | 105 | |
| Черногорск | 118 | 77 090 | гр. Черногорск | 74 698 | 18 | Пригорск |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Алтайски | 1736 | 25 966 | с. Бели Яр | 10 112 | 22 | |
| 2. Аскизки | 7536 | 37 931 | с. Аскиз | 7267 | 92 | Аскиз, Бискамжа, Вершина Теи |
| 3. Бейски | 4536 | 17 688 | с. Бея | 5247 | 98 | |
| 4. Боградски | 6660 | 14 779 | с. Боград | 4670 | 91 | |
| 5. Орджоникидзевски | 6610 | 11 298 | пос. Копево | 4113 | 243 | |
| 6. Таштипски | 20 290 | 15 172 | с. Таштип | 5962 | 154 | |
| 7. Уст Абакански | 8880 | 41 803 | сгт Уст Абакан | 15 452 | 20 | |
| 8. Ширински | 6880 | 26 113 | с. Шира | 9448 | 163 |
Отглежда се едър рогат добитък, птици, коне, както и фуражни, зърнени култури и бобови растения.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
