Луна 1
From Wikipedia, the free encyclopedia
Луна 1, (Луна Е-1 № 4) първоначално известен като Първи Космически кораб,[1] а по-късно като Мечта,[2] е съветска космическа сонда. Това е първият апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна, който достига близко разстояние до естествения спътник на Земята. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но вместо това апаратът попада в околослънчева орбита.
Луна 1 | |
Музейна реплика на Луна 1 | |
Общи данни | |
---|---|
По програма на | СССР |
Основни изпълнители | ОКБ-1 |
Тип | космическа сонда |
Основни цели | изследване на Луната |
Дата на изстрелване | 2 януари 1959 г. Байконур |
Стартова установка | Луна 8К72 |
Маса | 361 kg |
Орбита/траектория | орбита около Слънцето |
Важни събития | сближаване с Луната на разстояние от 5995 km. |
Състояние | нефункциониращ, в хелиоцентрична орбита |
Международно означение | 1959-012A |
Оборудване | |
| |
Луна 1 в Общомедия |
Потвърдено е наличието на високоенергийни частици във външната част на радиационния пояс на Ван Алън. Измерванията, направени по време на космическия полет, дават нова информация за радиационния пояс. Сондата разкрива, че Луната няма следи от магнитно поле. Също така са извършени първите директни измервания на слънчевия вятър,[3][4] силен поток от йонизирана плазма, излъчвана от Слънцето и насочена към междупланетното пространство. Концентрацията на енергийни частици в плазмата е измерена на 700 частици в 1 cm3 при височина 20 – 25 хил. km и 300 – 400 частици на cm3 при височина 100 – 150 хил. km.
Малфункция в наземния контрол причинява грешка в горенето на ракетата-носител и космическият апарат пропуска своята цел Луната, като прелита на разстояние 5900 km. Луна 1 е първият обект с човешки произход, който влиза в хелиоцентрична орбита и затова по-късно е преименуван на Мечта.[5] Орбитата на Луна 1 се намира между Земята и Слънцето. Обозначението на апарата Луна 1 е възприето със задна дата години по-късно.