Круша

Крушите (Pyrus) са род^[1] дървета от семейство Розови (Rosaceae), подсемейство Ябълкови (Maloideae). Произлизат от Китай. Различни сортове круши се отглеждат от античността. Плодовете на крушата са сочни, месести, ароматни, от групата на ценокарпните (синкарпни) плодове. Камерите в плода са 5, с 5 семена. Завръзът е долен. Фактически, ядливата част на плода е образувана от сраснали цветни части.

За други значения вижте Круша (пояснение).

---

Круша

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Ябълкови (Maleae) род: Круша (Pyrus)

Научно наименование

Pyrus Linnaeus, 1753

Круша в Общомедия

[ редактиране ]

Сурова круша Pears, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 239 kJ (60 kcal) Въглехидрати 15.23 g       Захари 9.75 g       Сукроза 0.71 g       Глюкоза 2.6 g       Фруктоза 6.42 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0 g       Галактоза 0 g    Влакна 3.1 g Мазнини 0.14 g    Наситени 0.022 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.084 g    Полиненаситени 0.094 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 0.36 g Вода 83.96 g Пепел 0.32 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 1 μg    β-каротин 14 μg Тиамин (B1) 0.012 mg Рибофлавин (B2) 0.026 mg Ниацин (B3) 0.161 mg Пантотенова к-на (B5) 0.049 mg Пиридоксин (B6) 0.029 mg Фолиева к-на (B9) 7 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 4.3 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.12 mg Витамин K 4.4 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 9 mg Желязо, Fe 0.18 mg Магнезий, Mg 7 mg Фосфор, P 12 mg Калий, K 116 mg Натрий, Na 1 mg Цинк, Zn 0.1 mg Мед, Cu 0.082 mg Манган, Mn 0.048 mg Селен, Se 0.1 μg   Аминокиселини Триптофан 0.002 g Треонин 0.011 g Изолевцин 0.011 g Левцин 0.019 g Лизин 0.017 g Метионин 0.002 g Цистин 0.002 g Фенилаланин 0.011 g Тирозин 0.002 g Валин 0.017 g Аргинин 0.01 g Хистидин 0.002 g Аланин 0.014 g Аспарагинова к-на 0.105 g Глутаминова к-на 0.03 g Глицин 0.013 g Пролин 0.021 g Серин 0.015 g Холин 0.0051 g   Други Круша в Общомедия

Видове

• Pyrus amygdaliformis – Бадемолистна круша
• Pyrus armeniacifolia
• Pyrus boissieriana
• Pyrus × bretschneideri – Китайска бяла круша; подвид на Pyrus pyrifolia
• Pyrus calleryana – Callery Pear
• Pyrus communis subsp. communis – Eвропейска круша (cultivars include Beurre d'Anjou, Bartlett and Beurre Bosc)
• Pyrus communis subsp. caucasica (syn. P. caucasica)
• Pyrus communis subsp. pyraster—Дива Европейска круша (syn. P. pyraster)
• Pyrus cordata – Круша Плимут
• Pyrus cossonii – Aлжирска круша
• Pyrus dimorphophylla
• Pyrus elaeagnifolia – Oleaster-leafed Pear
• Pyrus fauriei
• Pyrus gharbiana
• Pyrus glabra
• Pyrus hondoensis
• Pyrus koehnei – Вечнозелена круша от Южен Китай и Тайван
• Pyrus korshinskyi
• Pyrus mamorensis
• Pyrus nivalis – Снежна круша
• Pyrus pashia – Афганистанска круша
• Pyrus ×phaeocarpa
• Pyrus pseudopashia
• Pyrus pyrifolia—Nashi Pear, Sha Li
• Pyrus regelii
• Pyrus salicifolia – Върболистна круша
• Pyrus × serrulata
• Pyrus × sinkiangensis – смятана за хибрид на P. ×bretschneideri и Pyrus communis
• Pyrus syriaca
• Pyrus ussuriensis – Сибирска круша
• Pyrus xerophila

Различни сортове круши

Сортове разпространени в България

Летни сортове

• Клементинка – местен сорт;
• Жифардова масловка – стар френски сорт;
• Хубава юнска – неустановен произход;
• Старкримсон – американски сорт;
• Клапов любимец;
• Вилямова масловка;
• Хардиева масловка.

Есенни сортове

• Пакъмс триумф – австралийски сорт;
• Конференция – английски сорт;
• Боскова масловка – френски сорт.
• Елдорадо – американски сорт;
• Абат Фетел – стар френски сорт
• Деканка на комисията – френски сорт.

Зимни сортове

• Харденпонтова масловка
• Попска круша
• Пас Красан

История

Производство на круши – 2014 г.

Държава	Производство (милиона тона)
Китай	18,0
Аржентина	0,77
САЩ	0,75
Италия	0,70
Турция	0,46
Световно	25,8
Източник: ООН, FAOSTAT[2]

Отглеждането на круши в хладен, умерен климат се простира от най-далечна древност и има доказателства за използването им като храна от праисторически времена. Много следи от тях са били открити в Швейцария – Боденското езеро. Думата „круша“ или неин еквивалент възниква във всички келтски езици, докато в други славянски диалекти и различни наименования не е така, но все пак отнасящи се до едно и също нещо. Намерени са разнообразие и множество номенклатура, които довели Алфонс дьо Кандол да заключи, че е имало много древно отглеждане на дървото на бреговете на Каспийско море към тези на Атлантическия океан.

Крушите са били култивирани и от римляните, те не ги яли сурови – правили са си компоти от круши и мед.

Древното кралство Дардания е кръстено на круша, което означава „Земята на крушите“.

Ботаника

Крушите са местни за крайбрежните и леко умерените региони на Стария свят от Западна Европа и Северна Африка на изток точно до Азия. Те са средни дървета, достигащи 10 – 17 м. височина, често с висок тесен венец, няколко вида са обрасли с храсти.

Производство

Към 2014 г. световното производство на круши е 25,8 милиона тона, оглавявано от Китай с дял от 70% от общото количество. Други големи производители са Аржентина, САЩ и Италия, чиято обща продукция възлиза на 9% от световната.

Галерия

• 
• 
  „Френска“ круша от Япония
• 
  Барлет Круша (Европейски тип), готови за бране
• 
  Цветове на круша.
• 
  Цветове на круша
• 
  Клапс Фейвърит (Европейски вид круши), готови за бране
• 
  „Конференция“

Източници

1. Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 239.
2. Production of pears, 2014, Crops/Regions/World Regions/Production Quantity by pick lists // UN Food & Agriculture Organization, Statistics Division, 2017. Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 23 юни 2017.

• Михайлов, Цоло, Крушови насаждения, ИК „Еньовче“, София, 2017 г. 120 стр. – стр. 33 – 40
• Боев Николай, Петров Славчо, Кръстев Павел, „Албум за растения и животни“, 1980, Земиздат, София, 68 стр.