български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин Николов Кондов с псевдоними Атанас Петров, Иван Великов Стойков[1] е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Константин Кондов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
22 ноември 1874 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
| Константин Кондов в Общомедия | |
Роден е в 1874 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Син е на общественика Никола Кондов и на Елисавета Димитрова Лепавцова. Брат му Георги Кондов е адвокат и деец на македонската емиграция в България. След Освобождението на Княжество България семейството му в 1881 година се преселва в София. Кондов завършва Военното училище в София в 1894 година и за една година (1894 – 1895) е учител в Дупница.
Включва се в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов деловодител.[3]
Участва в Четническата акция в 1895 година. Същата година заминава за Одеса, Русия, където до 1898 година учи право. Завръща се в България и е учител в Габрово (1899 – 1900) и Ямбол (1900 – 1901).
През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Ямболското дружество.[4]
В 1901 година оглавява чета на Върховния комитет, с която действа в Западните Родопи и Рила. През октомври – ноември 1901 година Кондов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.[5]
В 1902 година навлиза в Кочанско. През есента на 1902 година участва в Горноджумайското въстание.[6]
На следната 1903 година предлага услугите си на ВМОРО и с четата си действа във Велешко и Скопско.
| Списък на съединената „Прилепска“ чета, 1903 г.[7] | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | войвода Константин Кондов | Прилеп | ||
| 2. | войвода Питу Гулев | Крушево | ||
| 3. | войвода Ванчо Сърбаков | Вранещица | Кичевско | |
| 4. | подпоручик Тодор Христов | Велес | Всъщност е роден в София | |
| 5. | ст. подофицер Колю Вълчев | Трънково | Старозагорско | |
| 6. | ст. подофицер Димитър Антонов | Стара Загора | ||
| 7. | ст. подофицер Нестор Байков | Търничани | Казанлъшко | |
| 8. | ст. подофицер Пешо Стоянов | Братушково | Софийско | |
| 9. | ст. подофицер Манол Стоянов | Г. Ботево | Старозагорско | |
| 10. | мл. подофицер Йордан Василев | Берковица | ||
| 11. | мл. подофицер Панайот Райнов | Ямбол | ||
| 12. | мл. подофицер Желю Вълчев | Котленско | ||
| 13. | мл. подофицер Георги Петров | Стара Загора | ||
| 14. | мл. подофицер Никола Христов | Дълбоки | Старозагорско | |
| 15. | мл. подофицер Иван Дянков | Карнобат | ||
| 16. | ефрейтор Георги Христов | София | ||
| 17. | ефрейтор Цветко Милков | Лесичарка | Габровско | |
| 18. | ефрейтор Недю Спасов | Костенковци | Габровско | |
| 19. | четник Генчо Христов | Горна или Долна Върнища | Габровско | |
| 20. | четник Лазар Бояджиев | Габрово | ||
| 21. | четник Христо Николов | Царева ливада | Дряновско | |
| 22. | четник Михаил Шуманов | Куманово | ||
| 23. | четник Андрея Докурчев | Велес | ||
| 24. | четник Александър Г. Стоименов | Лесня | Г.Джумайско | |
| 25. | четник Андон Глигоров | Берово | ||
| 26. | четник Здравко Запров | Дупнишко | ||
| 27. | четник Мицко Георгиев | Вранещица | Кичевско | |
| 28. | четник Петър Ставрев | Охрид | ||
| 29. | четник Пано Христов | Велес | ||
| 30. | четник Милан Гьошев | Велес | ||
| 31. | четник Спиро Дамев | Прилеп | ||
| 32. | четник Григор Оровчанов | Ореовец | Прилепско | |
| 33. | четник Коле Траячанец | Трояци | Прилепско | |
| 34. | четник Диме Тодоров | Ваташа | Тиквешко | |
| 35. | четник Ангел Якимов | Охрид | братя | |
| 36. | четник Георги Якимов | Охрид | братя | |
| 37. | четник Апостол Иванов | Ореше | Велешко | |
| 38. | четник Срезо Наумов | Бистрица | Велешко | |
| 39. | четник Димитър Георгиев | Крушево | ||
| 40. | четник Блаже Йосифов | Корейца | Крушевско | |
| 41. | четник Трайко Наумов | Света | Крушевско | |
| 42. | четник Силян Стрезов | Горна или Долна Душегубица | Кичевско | |
| 43. | четник Китан Стефанов | Поповец | Кичевско | |
| 44. | четник Йордан Георгиев | Велес | ||
| 45. | четник Иван Димитров | Прилеп | ||
| 46. | четник Димитър Мойсов | Кошино | Прилепско | |
| 47. | четник Климент Дуков | Охрид | ||
| 48. | четник Кочо Василев | Малоцерско | Кичевско | |
| 49. | четник Смиле Петров | Спространи | Кичевско | |
| 50. | четник Велян Здравев | Железник | Кичевско | |
| 51. | четник Константин Ташов | Горенци | Костурско | |
| 52. | четник Митре Андреев | Дръслайца | Охридско | |
| 53. | четник Марко Христов | Могила | Битолско | |
| 54. | четник Никола Спасов | Отощица | Паланечко | |
| 55. | четник Божил Здравев | Петърлица | Паланечко | |
| 56. | четник Трайко Петров | Опила | Паланечко | |
| 57. | четник Пътнек Панайотов | Росоки | Дебърско | |
| 58. | четник Христо Йосифов | Лазарполе | Дебърско | |
| 59. | четник Христо Панев | Тетово | ||
| 60. | четник Янче Николов | Орле | Битолско | |
| 61. | четник Стоян Иванов | Рилево | Прилепско | |
| 62. | четник Божко Николов | Никодим | Прилепско | |
| 63. | четник Ангел Здравев | Присад | Прилепско | |
| 64. | четник Младен Божинов | Конкре | Прилепско | |
| 65. | четник Андон Перев | Прилепец | Прилепско | |
| 66. | четник Нешко Митрев | Кокре | Прилепско | |
| 67. | четник Мире Ацев | Прилепско | ||
| 68. | четник Алексо Конев | Прилеп | ||
| 69. | четник Иван Гьорев | Прилеп | ||
| 70. | четник Лазо Секулов | Клепач | Прилепско | |
| 71. | четник Станче Христов | Сланско | Кичевско | |
| Но станалите 43 человека имената липсват, понеже бяха от четите на Питу Гулев и на Ванчо Сърбаков. | ||||
Заловен е от властите, но след намеса на руския консул в Скопие е освободен. До 1908 година отново е учител в Габрово. В 1904 година издава историческия очерк „Борбата на македонеца“. След 1908 година работи в Министерството на вътрешните работи.[8][9]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като командир на 4 рота на 9 велешка дружина.[10] В 1913 година е награден с орден „За храброст“ IV степен. По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия. На тази служба той остава до лятото на 1916 година. След това до края на войната на него е поверено снабдяването на 11 дивизия. След приключването на войната е назначен за окръжен управител в град Струмица и предава града на сърбите.
Участва в преврата на 9 юни 1923 година и след него става околийски началник в Пловдив. Умира на 21 май 1929 година.[11] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[12]
| Стоян Кондов Чакрев | Бела Мара Кондова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мърмев | Илия Кондов | Найдо Беломарев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Кондов | Костадин Кондов | Тана Шопчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дамян Кондов | Бомболова | Йонка Крапчева (1839 - 1939) | Никола Крапчев (1838 - 1915) | Григор Кондов (? - 1913) | Йосиф Кондов (1868 - 1944) | Райна Саздова (1878 - 1975) | Никола Кондов (1850 - 1910) | Елисавета Лепавцова (1878 - 1975) | Цона Бутлева | Никола Бутлев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Кондов (1874 - 1929) | Георги Кондов (1888 - 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
