български книжар From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин (Коне) Георгиев Самарджиев е български просветен деец, книжар, печатар и издател от Македония.[1]
Коне Самарджиев | |
български книжар | |
Роден |
6 октомври 1854 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Подпис | |
Коне Самарджиев в Общомедия |
Самарджиев е роден в 1854 година в град Прилеп. От 1860 до 1862 година учи църковнославянския буквар и часослова във взаимното училище в родния си град при Коте Пазов и Ангел Смичков, а в 1862 – 1963 година учи при Христо Колчаков. Занимава се със самарджийство заедно с баща си. В 1880 година е избран за училищен настоятел. През 1883 година се мести в Солун и на 1 септември с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива българска книжарница, която доставя книги за българските училища и библиотеки в цяла Македония. В 1888 година обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и печата всички български учебници за началните училища и някои за прогимназиалните. От 1889 година Самарджиев започва да печата и литаратурно-етнографското научно списание „Книжици за прочит“,[2] в което публикуват научни трудове на Димитър Матов, Васил Кънчов, Марин Дринов, Андрей Тошев.
Всяка година Самарджиев отпечатва и „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", под редакцията на Димитър Ризов, който събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун. „Македонский календар“ и „Книжици за прочит“ са единствените периодични български печатни издания в Османската империя по това време. През 1892 година Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение в Кония заради печатаната и разпространявана от тях литература.[3][4] Според сведения от периодичния печат при отпътуването им са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище.[5]
В 1897 година Самарджиев е сред дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун. В 1903 година печатницата на Самарджиев е затворена и започва отново работа едва след Младотурската революция през 1908 година, когато е преустроена. Обзаведена е с две големи печатарски машини и две американки. Самарджиев печата изданията „Културно единство“, „Отечество“ (1909) и „Искра“ (1911 – 1912).
Самарджиев е противник на революционната борба сред Хуриета. В 1910 година се среща с министър Андрей Ляпчев и го укорява, че правителството е спомогнало за възстановянето на ВМОРО и е „пуснало войводите в Македония“, а Ляпчев му отговаря, че целта на кабинета е да се компрометира младотурския режим.[6]
През юни 1911 година Самарджиев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[7]
Самарджиев умира в Солун през май 1912 година. На следната 1913 година печатницата му е опожарена по време на Междусъюзническата война.[8][9]
Самарджиев е баща на учителя и революционер Йордан Самарджиев.[10] Сестра му Анастасия (Таса) е женена в щипския род Чучкови.[11]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.