Идолопоклонничество

Ѝдолопокло̀нничеството (от гръцки: εἴδωλον – „изображение, видение, идея, кумир“) или още идололатрия, идолослужение, е религиозен, богословски термин, означаващ един от основните грехове в Християнството и авраамическите религии. В Християнството е определяно като почитане, преклонение и служение на образ, идея или обект, в противовес на почитането и служението на Бог. Тези образи, идеи и обекти са наричани идоли или кумири.

Идол пренасочва насам. За японските артисти вижте Японски идол.

Десетте Божи заповеди върху монумент на земята в Капитолия, щата Тексас. Първата заповед гласи „да нямаш други богове, освен Мене“ и "[5:8] Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята, [5:9] не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят" ^[1], тоест тя е забраняваща идолопоклонничеството.

Изображение от пустинята Негев в Израел

Тотем от Британска Колумбия (1953 г.)

Религия

В юдаизма и исляма създаването на художествени образи, в това число и скулптурни, се счита за идололатрия. В религии където подобни действия не се считат за грях терминът „идолопоклонничество“ отсъства. Някои религиозни общности прибягват до този термин, за да квалифицират други религиозни общности, различни от тяхната.

Етимология

Терминът „идолопоклонничество“ идва от гръцката дума εἴδωλον. По-точен в значението си е терминът „идолослужение“, който е превод на гръцкото ειδωλολατρεία или εἴδωλολατρειας – от εἴδωλον (изображение, видение, идея, кумир) и λατρεία (служение, богопочитание). Макар че гръцката версия изглежда е калка на еврейското עבודת אלילים (аводат елилим), което е атестирано в равинската литература, самият термин липсва в Септуагинта, у Филон Александрийски, у Йосиф Флавий или в други елинистични еврейски писания. Отсъства и в гръцката паганска литература. В Новия завет гръцката дума се намира само у Павел, Петър, Йоан и в Апокалипсис. Еврейският термин за идололатрия съдържа аводат зарах (богопочитание на чуждото) и аводат кочавим умазалот (богопочитание на планетите и съзвездията).

История

Танцът около Златният телец, картина от Никола Пусен

В историята на християнството през 8 век и 9 век възникнала доктринална война въз основа на схоластичен спор за иконите. Иконоборците (основно от Мала Азия) и иконопочитателите (от Балканите), като продължители в известен смисъл на традициите на старите партии на Константинополския хиподрум подкрепяли или отхвърляли иконите.^[2] Тази победа позволила създаването на редица шедьоври на ваятелското и изобразително изкуство като Белия ангел по времето на т.нар. палеологов ренесанс.

Източници

1. идолопоклонство и култ към светци
2. www.promacedonia.org

Вижте също

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Идолопоклонничество.

• Картагенски маски
• Картагенски тофет
• Иконоборство
• Аниконизъм
• Идол
• Тотем