словенска поп и джаз певица From Wikipedia, the free encyclopedia
Ѐлда Вѝлер (на словенски: Elda Viler; Кощабона, 17 декември 1944 г.) е словенска поп и джаз певица.
Елда Вилер | |
Елда Вилер през 1968 г. | |
Информация | |
---|---|
Родена |
17 декември 1944 г.
|
От | Словения |
Стил | поп, джаз |
Активност | от 1964 г. |
Елда Вилер в Общомедия |
Придобива най-голяма известност през 60-те и 70-те години на XX век, когато словенската естрадна песен (наричана „попевка“) е в разцвета си и други певици си изграждат име, като Майда Сепе, Маряна Държай, Дитка Хаберл и други.
За нея пишат песни най-изявените за времето си композитори (Моймир Сепе, Ати Сос, Юре Робежник) и текстописци (Грегор Стърниша, Елза Будау и Бранко Шомен). Сред най-познатите песни в репертоара ѝ се нареждат Ti si moja ljubezen („Ти си моята любов“), Nora misel („Луда мисъл“, словенска адаптация на Pazza idea на италианката Пати Право), Lastovka („Лястовица“), Zlati prah imaš v očeh („Златен прах имаш в очите“), Besede („Думи“ – адаптация на Parole, parole на Мина и Алберто Лупо, позната по-късно и в изпълнение на Далида и Ален Делон) и други.
След обявяването на Словения за независима държава в началото на 90-те статутът ѝ на свободна артистка е отнет от тогавашния министър на културата Андрей Цапудер, с което се оттегля от сцената до 2005 г., когато възстановява дейността си с юбилеен концерт. Оттогава изнася концерти, придружена често от дъщеря си Ана Дежман, която също е певица.
Родена е и израства в село Кощабона, намиращо се по това време в пределите на Кралство Италия. Баща ѝ работи като зидар и свири на акордеон по празненства, а майка ѝ е перачка.[1] Елда обича да пее още от малка. Когато е на 14 години, научава, че местният свещеник Алойз Коцянчич има музикално образование. След като успява да привлече вниманието му с пеенето си, я кани да се присъедини към хора на църквата „Свети Петър“ и допълнително ѝ преподава частни уроци по пеене.[2][3] Впоследствие пее в училище и по празненства.
Насърчена от съучениците си, през 1960 г. участва в радио-телевизионната надпревара за млади таланти Pokaži, kaj znaš („Покажи какво можеш“) в Шмаре, с което започва да получава покани за участия.[4] По това време я открива музикантът Винко Хорват и я кани да пее в Порторож.[5] Чрез него се запознава с бъдещия си съпруг – музиканта Антон Дежман (родом от Марибор), който е обоист в симфоничния оркестър на Словенското радио и телевизия. От него има син Андрей (р. 1975 г.) и дъщеря Ана (р. 1982 г.), която също става певица.[6]
През 1963 г. се премества да живее в Любляна, а следващата година дебютира на фестивала „Словенска попевка“ с песните Molče („Мълком“) и S teboj („С теб“). До 1980 г. е ежегодна участничка на мероприятието. Има две победи и е награждавана неколкократно за песните си с наградите на журито и на публиката.[5] Прави записи към Люблянското радио, издава краткосвирещи плочи и се явява редовно на значими фестивали както в тогавашна Югославия (Сплитски фестивал, Опатийски фестивал, „Белградска пролет“ и др.), така и в чужбина (Международен музикален фестивал в Сопот, Полша, 1971 г.). През този период успява да се утвърди като име на словенската сцена.
В началото на 90-те години, когато Словения става независима държава, певицата е лишена от статута си на свободна артистка вследствие на подписан и изпратен лично до нея от тогавашния министър на културата Андрей Цапудер декрет, в който се заявява, че е отстранена от Словенското радио и телевизия без право на обжалване поради липса на съвременен певчески израз. Обидена от отношението, се оттегля от сцената. Приятелката ѝ, певицата Маряна Държай, се опитва да я убеди след смяната на министъра да се опита да възстанови дейността си, но Елда решава да го направи едва след настъпването на новото хилядолетие. През 1999 г. съпругът ѝ умира от рак на дебелото черво.[5][1]
След дългогодишното си затишие, насърчена от дъщеря си, Елда се завръща на сцената през 2005 г. През октомври изнася концерт в Люблянската опера, записан и издаден като албум със заглавието Jubilej („Юбилей“).
На 16 юни 2009 г. в съдействие с Люблянския фестивал Словенското радио и телевизия организира ежегодния концерт Poletna noč („Лятна нощ“) в манастирския комплекс „Крижанке“, като това издание е по повод 50 години от първото сценично изпълнение на певицата. В него взимат участие дъщеря ѝ Ана Дежман, певците Ото Пестнър и Зденка Ковачичек.
От 2011 г. е членка на Словенската демократична партия.
През 2012 г. издава първата си стихосбирка Takšna, kot sem („Такава, каквато съм“).[7]
На 10 март 2023 г. по повод 60 години от участието си на концерта Sončna ura („Слънчев часовник“) изнася юбилеен концерт в сградата на Словенската филхармония в Любляна.[8]
През 2024 г. издава в съавторство с Иво Гайич автобиографията си, озаглавена Elda.[9]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.