Башар ал-Асад
президент на Сирия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Баша̀р Ха̀фез ал-А̀сад (на арабски: بشار حافظ الأسد) е сирийски политик, 19-ти президент на Сирия от 17 юли 2000 г. Освен това той е главнокомандващ на сирийските въоръжени сили и генерален секретар на централното командване на Арабската социалистическа партия Баас, която номинално изповядва необаасистка идеология. Неговият баща и предшественик е генерал Хафез ал-Асад, чието президентство през 1971–2000 г. бележи трансформацията на Сирия от република в де факто династична диктатура, строго контролирана от доминирания от алавитите елит, съставен от въоръжените сили и Мухабарат (тайни служби), лоялни към семейство Ал-Асад.
Башар ал-Асад بشار الأسد | |
президент на Сирия | |
Асад през 2018 г. | |
Роден |
11 септември 1965 г. (58 г.)
|
---|---|
Религия | Ислям (Алавити) |
Учил в | Дамаскски университет Хомска военна академия |
Политика | |
Партия | Сирийска Баас партия |
19-и президент на Сирия | |
от 17 юли 2000 г. | |
Военна служба | |
Звание | Маршал |
Години | 1988 – настояще |
Служил на | Сирия |
Войсково поделение | Републиканска гвардия |
Войни | Гражданска война в Сирия |
Семейство | |
Баща | Хафез ал-Асад |
Майка | Аниса Махлуф |
Братя/сестри | Басил, Маджид, Махер, Бушра |
Съпруга | Асма Ахрас |
Деца | Хафез, Зейна, Карим |
Подпис | |
Уебсайт | |
Башар ал-Асад в Общомедия |
Роден и израснал в Дамаск, Башар завършва Факултета по медицина на Дамаския университет през 1988 г. и започва работа като лекар в сирийската армия. Четири години по-късно прави следдипломна специализация в Болница „Уестърн Ай“ в Лондон в сферата на офталмологията. През 1994 г., след като по-големият му брат Басел загива в автомобилна катастрофа, той е призован в Сирия, за да поеме ролята на наследник. Влиза във военната академия, поемайки отговорността за сирийската окупация на Ливан през 1998 г. На 17 юли 2000 г. става президент на Сирия, наследявайки баща си Хафез, починал на 10 юни. Поредица от репресии през 2001–2002 г. слагат край на Дамаската пролет – период на културен и политически активизъм, белязан от призиви за прозрачност и демокрация. Въпреки че Башар наследява структурите на властта и култа към личността, подхранвани от Хафез ал-Асад, му липсва лоялността, получена от баща му, което води до нарастващо недоволство срещу неговото управление. В резултат на това много членове на старата гвардия подават оставка или са прочистени, и вътрешният кръг са замененя от твърди лоялисти от алавитските кланове. Ранните програми за икономическа либерализация на Башар ал-Асад влошават неравенствата и централизират социално-политическата власт на дамаския елит, лоялен към семейство Асад, отчуждавайки сирийските селяни, градските работнически класи, бизнесмените, индустриалците и хората от някогашните традиционни бастиони на Баас. Кедровата революция в Ливан през февруари 2005 г., предизвикана от убийството на ливанския министър-председател Рафик Харири, принуждава Башар ал-Асад да прекрати сирийската окупация на Ливан.
Режимът на Асад е силно персонализирана диктатура,[1][2][3][4][5][6] която управлява Сирия като тоталитарна полицейска държава.[7][8][9][10] Управлението му се характеризира с множество нарушения на правата на човека и тежки политически репресии. Докато правителството на Асад се описва като светско, различни политолози и наблюдатели отбелязват, че режимът му използва фракционисткото напрежение в страната. Първото десетилетие на властта му е белязано от интензивна цензура, бързи екзекуции, насилствени изчезвания, дискриминация на етническите малцинства и широко наблюдение от тайната полиция на Баас. Съединените щати, Европейският съюз и по-голямата част от Арабската лига призовават за оставката на Асад от президентския пост през 2011 г., след като той нарежда насилствено потушаване на протестиращите от Арабската пролет по време на събитията от Сирийската революция, което води до гражданската война в Сирия. Гражданската война убива около 580 000 души, от които минимум 306 000 смъртни случая са цивилни, като проасадските сили причиняват повече от 90% от смъртните случаи сред цивилни.[11] Войната също така принудително разселва 14 милиона сирийци, с над 7 милиона бежанци, причинявайки най-голямата бежанска криза в света. Допълнителни 154 000 цивилни насилствено изчезват или са подложени на произволни арести; има над 135 000 души, измъчвани, затворени или мъртви в правителствени центрове за задържане към 2023 г.[12][13]
Извършването от режима на Асад на множество военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на гражданската война води до международно осъждане и изолация.[14][15][16][17][18] Смята се, че сирийските военни са извършили над 300 химически атаки, като разследванията на ООН потвърждават най-малко девет химически атаки, извършени от проасадски сили. Най-смъртоносният инцидент е химическата атака в Гута на 21 август 2013 г., която причинява смъртта на 1100–1500 цивилни. През декември 2013 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай заявява, че констатациите от разследване на ООН замесват Асад във военни престъпления. Разследванията на Съвместния механизъм за разследване на ОЗХО-ООН и IIT на ОЗХО-ООН стигат до заключението, че правителството на Асад е отговорно съответно за атаката със зарин срещу Хан Шейхун през 2017 г. и химическата атака в Дума през 2018 г.[19][20][21][22][23][24] През юни 2014 г. американският сирийски проект за отговорност включва Асад в списък с обвинения във военни престъпления на правителствени служители и го изпраща до Международния наказателен съд. През 2023 г. Канада и Нидерландия завеждат съвместно дело в Международния съд, обвинявайки правителството на Асад в нарушаване на Конвенцията на ООН срещу изтезанията.[25][26][27][28][29] На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест срещу Асад заради използването на забранени химически оръжия срещу цивилни в Сирия.[30] Асад категорично отхвърля твърденията за тези обвинения и обвинява чужди държави, особено ръководената от Америка намеса в Сирия, в опит за смяна на режима.[31]
Във вътрешната политика Асад е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическото неравенство и корупцията. Във външната политика той е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. В политическо и икономическо отношение Сирия не се е променила много от 2000 г. насам. Веднага след взимането на властта Асад трябва да предприеме реформи свързани с неколкократни освобождавания на стотици политически затворници поради обществено недоволство и дебати.
Счита се, че до юли 2012 г. Асад е успял да скрие за себе си и семейството си над 1,5 млрд, долара, основно в Русия, Хонг Конг и офшорни зони, за да разпредели риска от разкриването на богатството му.