Андре Байон

Андре Байон (на френски: Andre Baillon) е френскоезичен белгийски писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман.^[1][2][3]

Андре Байон Andre Baillon
Роден	27 април 1875 г. Антверпен, Белгия
Починал	10 април 1932 г. (56 г.) Сен Жермен ан Ле, Франция
Професия	писател, журналист
Националност	Белгия
Активен период	1920 – 1932
Жанр	драма, исторически роман
Направление	натурализъм
Повлиял на Жан Тусюл, Робер Вивие, Констант Бурнио[1]
Съпруга	Мари Ванденберг (1902 – ?)
Андре Байон в Общомедия

Биография и творчество

Андре Байон е роден на 27 април 1875 г. в Антверпен, Белгия, в буржоазно семейство.^[2][3] След смъртта на родителите си е отгледан от леля си. Учи в католически училища.^[1] Като младеж страда от нервни разстройства, има болезнена зависимост от хазарт, разпилявайки наследството на баща си, и проявява склонност към самоубийство.^[2] Тези му проблеми отшумяват донякъде след като среща бившата проститутка Мари Ванденберг, за която се жени през 1902 г.^[1]

Той се опитва в различни области на дейност, докато през 20-те години на XX век се установява в Париж с втората си съпруга.^[1] Започва да изкарва прехраната си с литературна работа, към която се насочва десет години по-рано.^[1] Периодично е хоспитализиран в психиатрични клиники и е един от първите, които разработват темата табу в литературата за психичните заболявания.^[1]

Първият му роман „Аз съм отчасти...“ (Moi quelque part... ) е издаден през 1920 г. в Белгия. Вторият му роман „Историята на една Мария“ (Histoire d’une Marie) е издаден през следващата година и е реалистично изследване на темата за проституцията.^[1] Той е добре приет от лявата преса.^[3]

Творчеството му се характеризира с предекзистенциален мироглед, основан на фламандския мистицизъм и левите му политически убеждения.^[3][1]

Андре Байон се самоубива на 10 април 1932 г. в Сен Жермен ан Ле, Франция.^[2][1]

Произведения

• Moi quelque part… (1920)^[2]
• Histoire d’une Marie (1921)
  Историята на една Мария, изд. „ЛИК“ (2002), прев. Недка Капралова
• En sabots (1922) – награда „Ренесанс“
• Zonzon Pépette, fille de Londres (1923)
• Par fil spécial (1924)
• Un homme si simple (1925)
  Един така обикновен човек, изд. „ЛИК“ (2003), прев. Недка Капралова
• Le Pot de fleur (1925)
• Chalet 1 (1926)
• Délires (1927) – сборник разкази
  Умопомрачения, изд. „Сонм“ (2021), прев. Тодорка Минева – съдържа „Думите“, „Церебрална драма“, „Ева и Кики“ и „Семейна драма“
• Le Perce-oreille du Luxembourg (1928)
  Ухолезата от Люксембург, изд. „ЛИК“ (2003), прев. Недка Капралова
• La vie est quotidienne (1929)
• Le Neveu de Mademoiselle Autorité (1930) – автобиографичен
• Roseau (1932)
• Pommes de pin (1933)

Източници

1. ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
2. ((fr)) Биография и библиография в сайта Goodreads
3. ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата André Baillon в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​