Левица

Левицата в политиката подкрепя социалното равенство и егалитаризма, често в опозиция на социалната стратификация.^[1][2][3][4] Тя обикновено проявява загриженост за онези членове на обществото, които възприемат като в неравностойно положение спрямо другите. Те поддържат убеждението, че има неоправдани неравенства, които трябва да бъдат намалени или премахнати.

Политическите термини „ляв“ и „десен“ са въведени в разгара на Френската революция (1789 – 1799) и се отнасят за разположението на местата за седене на френските Генерални щати: тези, които седят отляво по принцип се противопоставят на монархията и подкрепят революцията, създаването на република и секуларизация,^[5] докато тези отдясно подкрепят традиционните институции на Стария ред. Употребата на термина „ляв“ се разпространява след възстановяването на френската монархия през 1815 г.^[6]

С течение на времето терминът започва да се използва за редица движения, особено републиканизма, социализма, комунизма, анархизма и социалдемокрацията през 19 и 20 век.^[7] В днешно време за „леви“ се считат широк спектър от партии и движения,^[8] включително движенията за граждански права, феминистките движения, антивоенните движения и екологичните движения.^{[9][10][11][12][13]} Левицата често твърди, че човешкото развитие процъфтява, когато индивидите встъпват в кооперативни, взаимно уважителни отношения, които могат да виреят, само когато се премахнат прекомерните различия в статута, властта и богатството.^[14]

Източници

1. Smith, T. Alexander, Tatalovich, Raymond. Cultures at War: Moral Conflicts in Western Democracies. Toronto, Canada, Broadview Press, 2003. с. 30.
2. Bobbio, Norberto, Cameron, Allan. Left and Right: The Significance of a Political Distinction. University of Chicago Press, 1997. с. 37.
3. Ball, Terence. The Cambridge History of Twentieth-Century Political Thought. Reprint. Cambridge, Cambridge University Press, 2005. ISBN 9780521563543. с. 614. Посетен на 15 ноември 2016.
4. Thompson, Willie. The Left In History: Revolution and Reform in Twentieth-Century Politic. London, Pluto Press, 1997. ISBN 978-0745308913.
5. Knapp, Andrew, Wright, Vincent. The government and politics of France. 5. London, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-35732-6.
6. Realms of memory: conflicts and divisions (1996), ed. Pierre Nora, „Right and Left“ by Marcel Gauchet, p. 248.
7. Schmidt, Michael, Van der Walt, Lucien. Black Flame: The Revolutionary Class Politics of Anarchism and Syndicalism. Т. 1. AK Press, 2009. ISBN 978-1-904859-16-1. с. 128.
8. Revel, Jean Francois. Last Exit to Utopia. Encounter Books, 2009. ISBN 978-1594032646. с. 24.
9. Neumayer, Eric. The environment, left-wing political orientation, and ecological economics // Ecological Economics 51 (3 – 4). 2004. DOI:10.1016/j.ecolecon.2004.06.006. с. 167 – 175.
10. Barry, John. International Encyclopedia of Environmental Politics. Taylor & Francis, 2002. ISBN 978-0415202855.
11. Democratic socialism // Архивиран от оригинала на 2006-09-02. Посетен на 3 юни 2017.
12. Fiona Harvey. Green party to position itself as the real left of UK politics // The Guardian. 5 септември 2014.
13. Arnold, N. Scott. Imposing values: an essay on liberalism and regulation. Florence, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-495-50112-1. с. 3.
14. Clark, Barry (1998) Political Economy: A Comparative Approach. Westport, Connecticut: Praeger Press ISBN 9780275958695