Тодорка Йорданова Минева е българска преводачка от френски език и главен редактор на издателство „СОНМ“.
Quick Facts Родена, Учила в ...
| Тодорка Минева |
|
 27 септември 2023 г. |
| Родена |
|
|---|
| Учила в | Софийски университет |
|---|
|
| Награди | Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза (1996) |
|---|
|
| Съпруг | Веселин Праматаров |
|---|
| Деца | Борис Праматаров
Калоян Праматаров |
|---|
Close
Родена е на 21 април 1962 година. Завършва 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, а след това философия с втора специалност френски език в Софийския университет „Климент Охридски“. Нейни преводачески проекти са печелили подкрепата на Института за науки за човека, Виена, Австрия (януари-юни 2001 година), Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция (1995, 1997, 1999, 2004, 2008, 2016, 2024), Международния преводачески колеж „Лорен“, Швейцария (2005, 2007, 2008, 2010, 2013, 2018, 2024), Европейския колеж за литературни преводачи в Сенеф, Белгия (2011, 2013, 2014, 2015, 2019, 2023) и други. В периода 2010 – 2013 година е председател на секция „Художествена литература“, а от 2016 до 2019 година – заместник-председател по проектната дейност на Съюза на преводачите в България.[1]
Хуманитарни науки
- Едуар Шюре, Велики посветени. Очерк върху тайната история на религиите, т. 3: Платон, Иисус, изд. „Евразия-Абагар“, С., 1992.
- Морис Надо, История на сюрреализма, изд. „Аргес“, С., 1993.
- Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, изд. „Аргес“, С., 1994.
- Еманюел Левинас, Времето и другото, изд. „Сонм“, С., 1995.
- Мирча Елиаде, Трактат по история на религиите, изд. „Лик“, С., 1995.
- Жак Дерида, Гласът и феноменът, изд. „Лик“, С., 1995.
- Анри Бергсон, Смехът, изд. „Сонм“, С., 1996; второ преработено издание: Смехът. Есе за значението на комичното, изд. „Сонм“, С., 2020.[2]
- Мирча Елиаде, Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, изд. „Лик“, С., 1996.
- Жан-Пол Сартр, Философски ситуации, изд. „ЕА“, Плевен, 1997.
- Еманюел Левинас, Хуманизъм към другия човек, изд. „Сонм“, С., 1997.
- Емил Чоран, История и утопия, изд. „Лик“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
- Мирча Елиаде, История на религиозните идеи и вярвания, т. 1: От каменната епоха до Елевсинските мистерии, изд. „Христо Ботев“, С., 1997.
- Марк Блок, Апология на историята, или занаятът на историка, изд. „Сонм“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
- Еманюел Левинас, Собствени имена, изд. „Сонм“, С., 1998 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).[3]
- Жан-Пол Сартр, Истина и съществуване, изд. „Сонм“, С., 1998.
- Жан-Франсоа Лиотар, Нечовешкото, изд. „Сонм“, С., 1999 (в сътрудничество с Веселин Праматаров и Росица Пиронска).
- Антонен Арто, Театърът и неговият двойник, изд. „Сонм“, С., 1999; второ преработено издание, изд. „Сонм“, С., 2022.
- Еманюел Левинас, Другост и трансцендентност, изд. „Сонм“, С., 1999.
- Огюст Конт, Трактат върху позитивния дух, изд. „Сонм“, С., 2000.
- Еманюел Левинас, Другояче от битието, или отвъд същността, изд. „Сонм“, С., 2002.[4]
- Емил Дюркем, За разделението на обществения труд, изд. „Сонм“, С., 2002 (в сътрудничество с Чавдар Ценов)
- Люс Иригаре, Този пол, който не е един, изд. „Сонм“, С., 2003 г. (в сътрудничество с Татяна Батулева).
- Чарлз Тейлър, Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност, изд. „Сонм“, С., 2003.
- Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, изд. „ЕА“, Плевен, 2004.
- Леон Поляков, Арийският мит, изд. „Сонм“, С., 2004.
- Жан Старобински, Действие и реакция, изд. „Сонм“, С., 2005.
- Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. „Сонм“, С., 2006.
- Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, три студии, изд. „Сонм“, С., 2006.
- Патрик Фаро, Морал и социология, изд. „Сонм“, С., 2006.
- Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, изд. „Сонм“, С., 2009.[5]
- Витолд Гомбрович, Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт, изд. „Сонм“, С., 2020.[6]
- Жан-Франсоа Лиотар, Феноменологията, изд. „Сонм“, С., 2021.[7]
- Жизел Сапиро, Социология на литературата, изд. „Сонм“, С., 2023.[8]
- Владимер Янкелевич, Иронията, изд. „Сонм“, С., 2023. (съвместно с Калоян Праматаров).[9]
- Еманюел Муние, Персонализмът, изд. „Сонм“, С., 2024.
- Етиен Барилие, Изгнание и музика, изд. „Сонм“, С., 2024.
Художествена литература
- Шарл Перо, Приказки от стари времена, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2000.
- Александър Дюма, Тримата мускетари, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2017 – съвместен превод с Лъчезар Живин.
- Антоан дьо Сент Екзюпери, Малкият принц, изд. „Д. Яков“, С., 1995.
- „Красавицата и Звяра“ и други приказки от френски писатели, изд. „Д. Яков“, С., 1995 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
- Приказки от френски писателки, изд. „Сонм“, С., 1997 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
- Албер Камю, Опаката и лицевата страна, изд. „Лик“, С., 1997.
- Натали Сарот, Tu не се обичаш, сп. „Съвременник“, бр. 3, 1997 г., С., стр. 14 – 92.
- Жорж Алда, Щастливите минути, изд. „Сонм“, С., 2000.
- Жорж Алда, Мария от Магдала, изд. „Сонм“, С., 2003.
- Мадам Д'Оноа, Приказки за прочути феи, изд. „Сонм“, С., 2010.
- Анатол Франс, Приказка за Абей Кларидска, принцеса на джуджетата, изд. „Сонм“, С., 2010.
- Франц Хеленс, Двойникът и други фантастични истории, изд. „Сонм“, С. 2013.
- Анонимен автор от края на 18 век, Пътуване до Висбек, изд. „Сонм“, 2013.[10]
- Корин Хукс, Роклята ми не е измачкана, изд. „Алтера“, С. 2014.
- Жак Шесекс, Един евреин за назидание, изд „Сонм“, С., 2014.
- Корин Хукс, Голямото меню, изд. „Сонм“, С., 2014.[11]
- Карол Фив, Когато станем щастливи, изд. „Сонм“, С., 2016.[12]
- Алексей Николаевич Толстой, Приказки, изд. „Сонм“, С., 2017.
- Жан-Марк Тюрин, Теа от Поречието, изд. „Сонм“, С., 2019.
- Жорж Роденбах, Призванието, изд. „Сонм“, С., 2020.[13]
- Маргьорит Дюрас, Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур), изд. „Сонм“, С., 2020.[14]
- Емил Верхарен, Поезия в проза, изд. „Сонм“, С., 2021.[15][16]
- Андре Байон, Умопомрачения: Думите. Церебрална драма и Ева и Кики. Семейна драма, изд. „Сонм“, С., 2021.[17]
- Андре Жид, Трактати („Трактат за Нарцис. Теория на символа“, „Любовният опит, или Трактат за напразното желание“, „Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“, „Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“, „Завръщането на блудния син“), изд. „Сонм“, С., 2022.[18]
- Венсан Енгел, Старците вече не говорят, изд. „Сонм“, С., 2022.[19]
Съставител
Съставител е на поредици „Ризома“, „Перо“, „Гласове“, „Литературно пространство“, „Прозата на европейския декаданс“ при издателство „Сонм“.
- Поредица „Ризома“ е предназначена да представя ключови трудове из областта на съвременната философия. В нея са публикувани творби на автори като Еманюел Левинас, Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Юзеф Тишнер, Чарлз Тейлър, Жан Старобински, Пол Рикьор и др.
- Поредица „Перо“ включва философска есеистика на автори като Анри Бергсон, Огюст Конт, Марек Биенчик, Петер Надаш, Лешек Колаковски и др.
- Поредица „Гласове“ включва трудове из областта на съвременната социология и история на автори като Марк Блок, Емил Дюркем, Едуард Халет Кар, Леон Поляков, Патрик Фаро, Франсоа Дос и др.
- Поредица „Литературно пространство“ съдържа ярки творби на изтъкнати съвременни европейски писатели, малко познати на българския читател. В нея са публикувани автори като Жорж Алда, Петер Естерхази, Йовица Ачин и др.
- Поредица „Прозата на европейския декаданс“ включва знакови творби на европейски писатели от края на XIX - началото на ХХ век, повлияни от декадентската естетика и наложили нови образци в модерната литература. В поредицата са представени автори като Марсел Швоб, Фьодор Сологуб, Жорж Роденбах, Емил Верхарен, Антун Густав Матош, Луи Куперюс, Михай Бабич.
Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ през 1996 г.
Творческа стипендия „Паул Целан“ на Института за науки за човека във Виена, Австрия през 2001 г.[20]
Творческа стипендия за подкрепа на преводачите на белгийска литература на Федерация „Валония - Брюксел“ и Международния дом на литературата „Паса Порта“, Белгия през 2021 г.[21]
Един от четиримата лауреати в конкурса „Лорен в Лавини“ на Международен преводачески колеж „Лорен“, Швейцария и фондация „Хайнрих Мария и Джейн Ледиг-Роволт“ през 2022 г.[22]
Творческа стипендия на Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“ за превода на есеистичната творба „Изгнание и музика“ от проф. Етиен Барилие през 2023 г.[23]
Стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциация „Преводачески колеж „Лорен“, Швейцария през 2024 г.
- Преводачески дневник
- Профил на Тодорка Минева на сайта на Съюза на преводачите в България
- От и за Тодорка Минева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- „Европа на превода, преводачите на Европа“, интервю на Валентина Михайлова, БНР, „Артефир“, 10 май 2017
- „Под „Вавилонската кула“ на замъка в Сенеф“, интервю на Валентина Михайлова, БНР, „Артефир“, 4 септември 2019
- Traduire à Seneffe : Sous la « Tourelle de Babel »
- Маргьорит Дюрас - „Материалният живот“. Гости: Тодорка Минева, преводачка и издателка, и проф. Амелия Личеваl.
- „Работим преди всичко за образования читател“, разговор на Амелия Личева с Тодорка Минева, Литературен вестник, бр. 17/2023.
- Разговор на Зорница Гъркова с Тодорка Минева в ''Литературата. Начин на употреба''
