Тодорка Минева

Тодорка Йорданова Минева е българска преводачка от френски език и главен редактор на издателство „СОНМ“.

Тодорка Минева
българска преводачка и издателка
27 септември 2023 г.
Родена	21 април 1962 г. (62 г.) Елин Пелин, Народна република България
Учила в	Софийски университет
Литература
Награди	Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза (1996)
Семейство
Съпруг	Веселин Праматаров
Деца	Борис Праматаров Калоян Праматаров

Биография

Родена е на 21 април 1962 година. Завършва 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, а след това философия с втора специалност френски език в Софийския университет „Климент Охридски“. Нейни преводачески проекти са печелили подкрепата на Института за науки за човека, Виена, Австрия (януари-юни 2001 година), Международния колеж за литературни преводачи в Арл, Франция (1995, 1997, 1999, 2004, 2008, 2016, 2024), Международния преводачески колеж „Лорен“, Швейцария (2005, 2007, 2008, 2010, 2013, 2018, 2024), Европейския колеж за литературни преводачи в Сенеф, Белгия (2011, 2013, 2014, 2015, 2019, 2023) и други. В периода 2010 – 2013 година е председател на секция „Художествена литература“, а от 2016 до 2019 година – заместник-председател по проектната дейност на Съюза на преводачите в България.^[1]

Преводи

Хуманитарни науки

• Едуар Шюре, Велики посветени. Очерк върху тайната история на религиите, т. 3: Платон, Иисус, изд. „Евразия-Абагар“, С., 1992.
• Морис Надо, История на сюрреализма, изд. „Аргес“, С., 1993.
• Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, изд. „Аргес“, С., 1994.
• Еманюел Левинас, Времето и другото, изд. „Сонм“, С., 1995.
• Мирча Елиаде, Трактат по история на религиите, изд. „Лик“, С., 1995.
• Жак Дерида, Гласът и феноменът, изд. „Лик“, С., 1995.
• Анри Бергсон, Смехът, изд. „Сонм“, С., 1996; второ преработено издание: Смехът. Есе за значението на комичното, изд. „Сонм“, С., 2020.^[2]
• Мирча Елиаде, Шаманизмът и архаичните техники на екстаза, изд. „Лик“, С., 1996.
• Жан-Пол Сартр, Философски ситуации, изд. „ЕА“, Плевен, 1997.
• Еманюел Левинас, Хуманизъм към другия човек, изд. „Сонм“, С., 1997.
• Емил Чоран, История и утопия, изд. „Лик“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
• Мирча Елиаде, История на религиозните идеи и вярвания, т. 1: От каменната епоха до Елевсинските мистерии, изд. „Христо Ботев“, С., 1997.
• Марк Блок, Апология на историята, или занаятът на историка, изд. „Сонм“, С., 1997 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).
• Еманюел Левинас, Собствени имена, изд. „Сонм“, С., 1998 (в сътрудничество с Веселин Праматаров).^[3]
• Жан-Пол Сартр, Истина и съществуване, изд. „Сонм“, С., 1998.
• Жан-Франсоа Лиотар, Нечовешкото, изд. „Сонм“, С., 1999 (в сътрудничество с Веселин Праматаров и Росица Пиронска).
• Антонен Арто, Театърът и неговият двойник, изд. „Сонм“, С., 1999; второ преработено издание, изд. „Сонм“, С., 2022.
• Еманюел Левинас, Другост и трансцендентност, изд. „Сонм“, С., 1999.
• Огюст Конт, Трактат върху позитивния дух, изд. „Сонм“, С., 2000.
• Еманюел Левинас, Другояче от битието, или отвъд същността, изд. „Сонм“, С., 2002.^[4]
• Емил Дюркем, За разделението на обществения труд, изд. „Сонм“, С., 2002 (в сътрудничество с Чавдар Ценов)
• Люс Иригаре, Този пол, който не е един, изд. „Сонм“, С., 2003 г. (в сътрудничество с Татяна Батулева).
• Чарлз Тейлър, Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност, изд. „Сонм“, С., 2003.
• Пол Рикьор, Самият себе си като някой друг, изд. „ЕА“, Плевен, 2004.
• Леон Поляков, Арийският мит, изд. „Сонм“, С., 2004.
• Жан Старобински, Действие и реакция, изд. „Сонм“, С., 2005.
• Пол Рикьор, Паметта, историята, забравата, изд. „Сонм“, С., 2006.
• Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, три студии, изд. „Сонм“, С., 2006.
• Патрик Фаро, Морал и социология, изд. „Сонм“, С., 2006.
• Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, изд. „Сонм“, С., 2009.^[5]
• Витолд Гомбрович, Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт, изд. „Сонм“, С., 2020.^[6]
• Жан-Франсоа Лиотар, Феноменологията, изд. „Сонм“, С., 2021.^[7]
• Жизел Сапиро, Социология на литературата, изд. „Сонм“, С., 2023.^[8]
• Владимер Янкелевич, Иронията, изд. „Сонм“, С., 2023. (съвместно с Калоян Праматаров).^[9]
• Еманюел Муние, Персонализмът, изд. „Сонм“, С., 2024.
• Етиен Барилие, Изгнание и музика, изд. „Сонм“, С., 2024.

Художествена литература

• Шарл Перо, Приказки от стари времена, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2000.
• Александър Дюма, Тримата мускетари, изд. „Д. Яков“, С., 1992, 1997, 2017 – съвместен превод с Лъчезар Живин.
• Антоан дьо Сент Екзюпери, Малкият принц, изд. „Д. Яков“, С., 1995.
• „Красавицата и Звяра“ и други приказки от френски писатели, изд. „Д. Яков“, С., 1995 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
• Приказки от френски писателки, изд. „Сонм“, С., 1997 – превод (в сътрудничество с Валентин Панджаров) и съставителство.
• Албер Камю, Опаката и лицевата страна, изд. „Лик“, С., 1997.
• Натали Сарот, Tu не се обичаш, сп. „Съвременник“, бр. 3, 1997 г., С., стр. 14 – 92.
• Жорж Алда, Щастливите минути, изд. „Сонм“, С., 2000.
• Жорж Алда, Мария от Магдала, изд. „Сонм“, С., 2003.
• Мадам Д'Оноа, Приказки за прочути феи, изд. „Сонм“, С., 2010.
• Анатол Франс, Приказка за Абей Кларидска, принцеса на джуджетата, изд. „Сонм“, С., 2010.
• Франц Хеленс, Двойникът и други фантастични истории, изд. „Сонм“, С. 2013.
• Анонимен автор от края на 18 век, Пътуване до Висбек, изд. „Сонм“, 2013.^[10]
• Корин Хукс, Роклята ми не е измачкана, изд. „Алтера“, С. 2014.
• Жак Шесекс, Един евреин за назидание, изд „Сонм“, С., 2014.
• Корин Хукс, Голямото меню, изд. „Сонм“, С., 2014.^[11]
• Карол Фив, Когато станем щастливи, изд. „Сонм“, С., 2016.^[12]
• Алексей Николаевич Толстой, Приказки, изд. „Сонм“, С., 2017.
• Жан-Марк Тюрин, Теа от Поречието, изд. „Сонм“, С., 2019.
• Жорж Роденбах, Призванието, изд. „Сонм“, С., 2020.^[13]
• Маргьорит Дюрас, Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур), изд. „Сонм“, С., 2020.^[14]
• Емил Верхарен, Поезия в проза, изд. „Сонм“, С., 2021.^[15][16]
• Андре Байон, Умопомрачения: Думите. Церебрална драма и Ева и Кики. Семейна драма, изд. „Сонм“, С., 2021.^[17]
• Андре Жид, Трактати („Трактат за Нарцис. Теория на символа“, „Любовният опит, или Трактат за напразното желание“, „Ел-Хадж, или Трактат за мнимия пророк“, „Филоктет, или Трактат за трите вида нравственост“, „Завръщането на блудния син“), изд. „Сонм“, С., 2022.^[18]
• Венсан Енгел, Старците вече не говорят, изд. „Сонм“, С., 2022.^[19]

Съставител

Съставител е на поредици „Ризома“, „Перо“, „Гласове“, „Литературно пространство“, „Прозата на европейския декаданс“ при издателство „Сонм“.

• Поредица „Ризома“ е предназначена да представя ключови трудове из областта на съвременната философия. В нея са публикувани творби на автори като Еманюел Левинас, Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Юзеф Тишнер, Чарлз Тейлър, Жан Старобински, Пол Рикьор и др.
• Поредица „Перо“ включва философска есеистика на автори като Анри Бергсон, Огюст Конт, Марек Биенчик, Петер Надаш, Лешек Колаковски и др.
• Поредица „Гласове“ включва трудове из областта на съвременната социология и история на автори като Марк Блок, Емил Дюркем, Едуард Халет Кар, Леон Поляков, Патрик Фаро, Франсоа Дос и др.
• Поредица „Литературно пространство“ съдържа ярки творби на изтъкнати съвременни европейски писатели, малко познати на българския читател. В нея са публикувани автори като Жорж Алда, Петер Естерхази, Йовица Ачин и др.
• Поредица „Прозата на европейския декаданс“ включва знакови творби на европейски писатели от края на XIX - началото на ХХ век, повлияни от декадентската естетика и наложили нови образци в модерната литература. В поредицата са представени автори като Марсел Швоб, Фьодор Сологуб, Жорж Роденбах, Емил Верхарен, Антун Густав Матош, Луи Куперюс, Михай Бабич.

Награди и творчески стипендии

Награда на Съюза на преводачите в България и Центъра за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ през 1996 г.

Творческа стипендия „Паул Целан“ на Института за науки за човека във Виена, Австрия през 2001 г.^[20]

Творческа стипендия за подкрепа на преводачите на белгийска литература на Федерация „Валония - Брюксел“ и Международния дом на литературата „Паса Порта“, Белгия през 2021 г.^[21]

Един от четиримата лауреати в конкурса „Лорен в Лавини“ на Международен преводачески колеж „Лорен“, Швейцария и фондация „Хайнрих Мария и Джейн Ледиг-Роволт“ през 2022 г.^[22]

Творческа стипендия на Швейцарската културна фондация „Про Хелвеция“ за превода на есеистичната творба „Изгнание и музика“ от проф. Етиен Барилие през 2023 г.^[23]

Стипендия за високи постижения „Регула Реншлер“ на Асоциация „Преводачески колеж „Лорен“, Швейцария през 2024 г.