Беатриче д’Есте
херцогиня на Милано от 16 век / From Wikipedia, the free encyclopedia
Беатриче д’Есте (на италиански: Beatrice d’Este, * 29 юни 1475 Замъка на Есте във Ферара, Херцогство Ферара, † 2 януари 1497 в Милано, Миланско херцогство) от Дом Есте е принцеса от Ферара и чрез женитба херцогиня на Милано и херцогиня на Бари.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Беатриче д'Есте.
Quick Facts Управление, Наследила ...
Беатриче д’Есте | |
принцеса на Ферара, Херцогиня на Милано, Херцогиня на Бари, графиня на Сан Секондо, Фелино и Торекиара | |
Управление | I. 22 октомври 1494 – 2 януари 1497 (Милано) II. 28 януари 1494 – 2 януари 1497 (Бари) III. 28 януари 1494 – 2 януари 1497 (господарка) IV. 1496 – 2 януари 1497 (графиня) |
---|---|
Наследила | I. Изабела Арагонска (Милано)|Изабела Арагонска II. Елеонора Арагонска IV. Троило I де' Роси |
Наследена от | I. Анна Бретанска II. Изабела Арагонска IV. Леоне Сфорца |
Лични данни | |
Родена | |
Починала | |
Погребана в | Църква „Санта Мария деле Грацие“, Милано |
Други титли | господарка на Касолново, Кузаго, Карлота, Капо ди Монте, Виланова, Сартирана, Леале и Сфорцеска |
Религия | Католицизъм |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Есте по рождение Сфорца по брак |
Баща | Ерколе I д’Есте |
Майка | Елеонора Арагонска |
Брак | Лудовико Мария Сфорца |
Потомци | Ерколе Масимилиано Франческо II |
Герб | |
Беатриче д’Есте в Общомедия |
Close
Тя е и господарка на Касолново, Кузаго, Карлота, Капо ди Монте, Виланова, Сартирана, Леале и Сфорцеска[1], Валенца, Галиате, Мортара, Басиняна, Кастел Сан Джовани, Пильола и Вале ди Лугано, както и графиня на Сан Секондо, Фелино и Торекиара.
Беатриче е меценат на Донато Браманте, Лудовико Ариосто и Леонардо да Винчи. Грижи се за завършването на Кастело Сфорцеско в Милано. Тя е една от най-изисканите принцеси на Италианския ренесанс.[2]