Сфорца
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сфорца (на италиански: Sforza) е италианско благородническо семейство. Управлява Миланското херцогство от 1450 до 1535 г.
Сфорца | |
Sforza | |
Информация | |
---|---|
Страна | Миланско херцогство Златна Амвросианска република Транспаданска република Цизпаданска република Италианска република (1802 – 1805) Кралство Италия Кралство Ломбардия-Венеция Кралство Италия Италия |
Титли | Кардинал (ненасл.) Императрица на Свещената Римска империя (ненасл.) Кралица на Полша Херцог на Милано и граф на Павия, Кремона, Алесандрия и Тортона, сеньор на Комо, Бергамо, Бреша, Лоди, Пиаченца, Парма и др. Херцог на Бари, принц на Росано, сеньор на Пало, Модуньо и Остуни Принц на Дженцано Херцог на Онано Маркиз на Кастел'Аркуато Маркиз на Караваджо Граф на Котиньола Граф на Челано Граф на Галиано Граф на Боргоново Граф на Санта Фиора Сеньор на Пезаро Сеньор на Генуа и на Корсика (1464–1499) |
Основател | Муцио Атендоло Сфорца |
Последен владетел | Франческо II Сфорца |
Основана | XIV век |
Разпадане | 1535 |
Националност | Италия |
Кадетски линии | Сфорца ди Боргоново Сфорца ди Кастел Сан Джовани Сфорца ди Пезаро Сфорца ди Караваджо Сфорца ди Санта Фиора Сфорца-Чезарини |
Сфорца в Общомедия |
Сфорца са династията, която прави Милано велик: родоначалникът на миланския клон, Франческо, е извънбрачен син на Джакомо Атендоло (известен като „Сфорца“), известен също като Муцио, благородник от Романя, граф на Котиньола и кондотиер, и на метресата му Лучия Терцани.[1] Издигането на семейството започва от Атендоло, който получава Графство Котиньола от антипапа Йоан XXIII като компенсация за военните си услуги, няколко феода в Пулия от кралицата на Неапол Джована II Анжуйска и благодарение на първия брак на Франческо с Полисена Руфо, допълнителни феоди в Калабрия. Самият Франческо става, излизайки победител във войната за наследство след смъртта на Филипо Мария Висконти, новият херцог на Милано през 1450 г., когато влиза в града в деня на Благовещение заедно с третата си съпруга Бианка Мария Висконти, узаконена извънбрачна дъщеря на Филипо Мария Висконти.[2]
Миланските Сфорца са активни действащи лица в събитията от Италианския Ренесанс, стават покровители на художници и се ангажират с мира от Лоди (1454) за почти 40-годишен мир в Италия. Убийството на Галеацо Мария Сфорца през 1476 г. обаче подкопава стабилността на херцогството, позволявайки на брат му Лудовико Мавъра постепенно да узурпира херцогската власт и окончателно да я присвои след подозрителната смърт на племенника му през 1494 г.[3] Неговата амбиция, съчетана с дипломатическа изобретателност, допринася за войната на френския крал Шарл VIII през 1494 г. и подклажда споровете, които отприщват италианските войни между Кралство Франция и Свещената Римска империя, и които се обръщат срещу Сфорца. В този контекст Сфорца на няколко пъти са лишавани от херцогството, към което претендират френските крале като произлизащи от Валентина Висконти, което след смъртта на последния потомък Франческо II е отнето от император Карл V в съответствие с Болонския конгрес.[4]