![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Arch_illustration.svg/langmk-640px-Arch_illustration.svg.png&w=640&q=50)
Лак (архитектура)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лак — заоблена структура во архитектурата која може да носи голема маса над неа.[1]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Arch_illustration.svg/640px-Arch_illustration.svg.png)
1. Клучен камен
2. Клин
3. Ектрадос (надворешен раб на лакот)
4. Борец или почетен камен
5. Интрадос (внатрешен раб на лакот)
6. Висина на лакот
7. Распон на лакот
8. Потпорен ѕид
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/18/Valvb%C3%A5ge.png/250px-Valvb%C3%A5ge.png)
Лакот првпат се развил во Месопотамија, Асирија, Стар Египет и Етрурија. Подоцна бил усовршен од Римјаните. Во средниот век лакот станал важна техника за градење на катедралите.
Лаковите може да бидат синонимни со сводовите, иако сводовите се особени по тоа што се непрекинати лакови[2] кои ја образуваат покривната конструкција. Лаците се појавиле во почетокот на 2 милениум пр.н.е. во месопотамиската архитектура заснована на градби од тули,[3] и нивната систематска примена започнала со старите Римјани кои биле првите кои ја примениле оваа техника на широк опсег на структури.