IJ
From Wikipedia, the free encyclopedia
IJ (мала буква ij) — диграф, составен од латиничните букви i и j. Диграфот се користи во холандскиот јазик. Понекогаш диграфот се смета лигатура или за посебна буква. Во повеќето фонтови каде се сретнува буквата, графемите не се споени, туку одделени.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/Logo_Rijksmuseum.svg/220px-Logo_Rijksmuseum.svg.png)
Диграфот ij во пишаниот холандски се користи за дифтонгот [ɛi][1] што на македонски се предава со еј. Во стандардниот холандски, и во повеќето холандски дијалекти, има две можни графички прикази за дифтонгот: ij и ei. Ова причинува забуна за децата кои го изучуваат јазикот. IJ често го нарекуваат lange ij (долго ij), а ei како korte ei (кратко еi).[2] Првично, диграфот означувал долга и.[3]