![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Alpha_blocker_location.png/640px-Alpha_blocker_location.png&w=640&q=50)
Алфа блокатор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Алфа-блокаторите, познати и како α-блокатори или антагонисти на α-адренорецепторите, се класа на фармаколошки супстанции кои дејствуваат како антагонисти на α-адренергичните рецептори ( α-адренорецептори).[2]
Класа на лек | |
Употреба | • Хипертензија • Вазоконстрикција • Бенигна хиперплазија на простатата • Рејно болест • Феохромоцитом • Срцева слабост • Еректилна дисфункција |
---|---|
Биолошки таргет | α-адренорецептори |
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Alpha_blocker_location.png/320px-Alpha_blocker_location.png)
Историски гледано, алфа-блокаторите се користеле како алатка за фармаколошки истражувања за да се развие поголемо разбирање на автономниот нервен систем. Користејќи алфа блокатори, научниците почнаа да го карактеризираат артерискиот крвен притисок и централната вазомоторна контрола во автономниот нервен систем.[3] Денес тие можат да се користат во клиничкиот третмани кај одредени болести.[2]
Алфа блокаторите можат да третираат мал опсег на болести како хипертензија, Рејнова болест, бенигнен синдром на простатата и еректилна дисфункција.[2] Општо земено, овие лекови дејствуваат преку врзување на α-блокаторот за α-рецепторите на мазните мускули во артериските крвни садови и органите со мазна мускулатура (пр. мочниот меур). Со врзувањето на алфа-блокаторите се постигнува блокирање на алфа-адренорецепторите што доведува до релаксација на мазните мускули што резултира, на пример, со ширење на крвните садови.[2]