върло

Bulgarian

Etymology 1

From Proto-Slavic *vьrdlo, an instrumental noun of вря (vrja, “to spring, to boil”) +‎ -ло (-lo, “instrumental suffix”). Probably originally meaning pole, beam as in Ukrainian верло́ (verló, “pole, bat”), dialectal ви́рло (výrlo) or the derivative Bulgarian върли́на (vǎrlína, “long rod”) (cognate with dialectal Czech vrdlina/vrlina (“beam”) /Moravian dialects/).

Pronunciation

• IPA^(key): [vɐrˈɫɔ] [ˈvɤ̞rɫo]

Noun

върло́ • (vǎrló) n

1. (dialectal) steep slope, bank

   Synonyms: стръмнина́ (strǎmniná), скат (skat)

Declension

	singular	plural
indefinite	върло́ vǎrló	върла́ vǎrlá
definite	върло́то vǎrlóto	върла́та vǎrláta

Declension of върло́

Derived terms

• върли́на (vǎrlína, “long rod, beam”)

Etymology 2

Adverbial form of върл (vǎrl, “fierce, abrupt”) +‎ -о (-o) (reflects Proto-Slavic *vьrlo).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈvɤrɫo]

Adverb

въ́рло • (vǎ́rlo) (comparative по́-въ́рло, superlative на́й-въ́рло)

1. fiercely, ferociously

Related terms

• въ́рлост (vǎ́rlost), върлина́ (vǎrliná, “fierceness, abruptness”)

References

• “върло”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “върло”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010