Юеджи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Юеджи или юечжи (на китайски: 月氏; на пинин: yuèzhì, юеджъ) е китайското име на древен централноазиатски номадски народ. Юеджи е китайски екзоним съставен от две думи: yuè (月) „луна“ и shì (氏) „клан“, което в случая се чете zhi (това е един от йероглифите с двойно четене). След поражението си от хунну през 162 пр.н.е. те се преселват на запад в басейна на Амударя, откъдето изместват саките. През 132 пр.н.е. юеджи на свой ред са изтласкани към Бактрия от племената усун. Там те влизат в контакт с елинистичната култура и по-късно основават Кушанското царство.[1][2]