From Wikipedia, the free encyclopedia
Щърбово (на македонска литературна норма: Штрбово) е село в Община Ресен, Северна Македония.
Щърбово Штрбово | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Долна Преспа |
Надм. височина | 982 m |
Население | 184 души (2002) |
Пощенски код | 7317 |
МПС код | ВТ |
Щърбово в Общомедия |
Селото е разположено в областта Долна Преспа, недалеч от Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Селото се дели на две махали – Горно и Долно село.
В XV век в Щърбова са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ищербова, хас на падишаха, със 74 ханета гяури, 50 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[2]
Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щърбово има 114 жители българи християни.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XIX – началото на XX век.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Щърбово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[5]
В началото на ΧΧ век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Щърбово има 152 българи екзархисти.[6]
По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов.[7]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:
„ | Щърбово брои само 30 кѫщи, каменна направа. На 16 августь, прѣзъ врѣме на възстанието, то било ограбено и убити били 5 души селяни, между които една жена. Споредъ казването на селянитѣ, то не било изгорено, защото цѣлото е чифликъ на Сейфулахъ бей отъ Заваляни. Дѣдо владика слѣзе въ кулата на бея, кѫдѣто кехаята, българинъ, не знаеше какъ и съ какво повече да ни услужи. Въ една стая на кулата се прибрахме азъ и другитѣ служащи при владиката. Вечерьта кехаята ни гости съ черна топла погача и фасуль. При насъ вечераха и нѣколко души селяни. Отъ тѣхъ азъ научихъ, че прѣзъ врѣмето на възстанието надъ селото имъ станало голѣмо сражение между четитѣ и войската. Тукъ е падналъ убитъ районния войвода Никола Кокаревъ.[8] | “ |
В 1929 година югозападно от старото село, на една височинка е построена църквата „Свети Димитър“ – малък еднокорабен храм с полукръгла апсида.[9]
Днес Горно Щърбово е изоставено, а в Долно село има 62 къщи.[10] Според преброяването от 2002 година селото има 184 жители.[11]
Националност | Всичко |
македонци | 184 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.