Де факто военни на Ватикана From Wikipedia, the free encyclopedia
Швейцарската гвардия е част от Въоръжените сили на Ватикана.
Създадена е по разпореждане на папа Юлий II. Освен като всепризнат покровител на изкуствата той остава в историята сред най-войнствените папи – по време на целия си понтификат (1503 – 1513) води непрестанни войни. Нуждаейки се от доверена войска, той се спира на швейцарските войници, служещи по онова време в много европейски дворове и славещи се като съвършени воини. Денят 22 януари 1506 г., когато папата приема първите 150 гвардейци, се счита за рождена дата на Швейцарската гвардия.
Папа Климент VII дължи своя живот именно на смелите швейцарци. По време на опустушаването и плячкосването на Рим от войските на Карл V, императора на Свещената Римска империя, на 6 май 1527 г., 147 гвардейци загиват, защитавайки своя папа. Оттогава в памет на тази саможертва 6 май става Ден на Швейцарската гвардия. На този ден нейните новобранци полагат своите клетви.
Днес Швейцарската гвардия наброява 135[1][2]гвардейци. Приемат се само швейцарски граждани, задължително католици, с поне средно образование и задължително преминали 4-месечната военна служба в родната Швейцария. Официалният език е немският. Възрастта на гвардейците е от 19 до 30 години, а минималният срок на служба е 2 години. Има също така изисквания за ръст (174 см минимум), трябва да са ергени (могат да се женят само след изрично разрешение и след поне 3 прослужени години). Заплащането е скромно – около 1300 евро месечно.
Въпреки всеобщото мнение, че дизайнът на униформите е дело на Микеланджело, съвременният им вид е дело на полковник Жул Репон (1910 – 1921). Тъмносиньо и жълто на ивици са традиционните цветове, познати на всички. Папа Лъв X добавя червеното в чест на Медичите, от които произлиза. При церемониални случаи гвардейците носят дълги алебарди, а офицерите – рапири. Модерното оръжие на Швейцарската гвардия е пистолети „Зиг Зауер“ (SIG P225).
На 4 май 1998 г. Швейцарската гвардия е разтърсена от най-големия скандал за повече от век. Алоис Естерман, току-що избран за командир на Швейцарската гвардия, е убит при неизяснени обстоятелства от младия гвардеец Седрик Торне, който след това се самоубива. Заедно с Алоис е убита и неговата съпруга, а съмненията са за хомосексуална връзка между тези 2 гвардейци, приключила по трагичен начин.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
