From Wikipedia, the free encyclopedia
Алебардата е ръкопашно оръжие за две ръце, което се използва най-вече през 14 и 15 век. Думата произлиза от германското Hellebarde, от своя страна образувано от halm (дръжка) и barte (бойна брадва). Оръжието представлява острие на брадва с остър връх, което е поставено на дълга основа. Винаги има кука или шип от задната страна на брадвата, която служи за захващане на конни войски.[1] Обичайната дължина на алебардата е между 1,5 и 1,8 метра.[2] Сходното китайско оръжие дзи понякога се превежда като „алебарда“ в западната литература.[3]
Алебардата е евтина за направа и много гъвкаво оръжие в бой. Тя е създадена с цел за по-добро справяне с пехотинци, въоръжени с копия или пики, както и да отблъсва конници. Куката от задната страна на острието на брадвата е предназначена за издърпване на конниците на земята.[4] Швейцарски селянин използва алебарда, за да убие Шарл Дръзки,[5] херцогът на Бургундия, като по този начин на практика слага край на Бургундските войни с един замах.[6] Изследователи подозират, че е възможно алебарда да е съсякла Ричард III в гърба по време на битката при Босуърт.[7]
Алебардата е главното оръжие на ранните швейцарски армии през 14 и 15 век.[4] По-късно те започват да добавят пики, които се оказват по-ефективни за отблъскването на конници, докато алебардата изпълнява функцията на дълъг меч. Германските наемници, които имитират швейцарските военни тактики, използват подобни методи с пики и алебарди.[8]
Докато пикеносци се изправят срещу пикеносци, алебардата остава полезно допълнително оръжие, но когато позицията им става по-отбранителна, за защита на бавнозареждащи войски с аркебузи от кавалерия, съотношението на пехотинците с алебарди постепенно намалява. Към средата на 16 век алебардата вече е напълно изчезнала. През 18 век оръжието вече служи единствено като символ на ранг сред офицерите, които го използват за гарантиране, че пехотинците в редиците стоят правилно подравнени помежду си и че техните мускети са насочени в правилната посока.[9][10]
Алебардата се използва като оръжие на придворната охрана в продължение на векове и все още играе ролята на церемониално оръжие в Швейцарската гвардия на Ватикана,[11] както и в Кралската гвардия на Испания.[12][13]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.