From Wikipedia, the free encyclopedia
Жан-Шарл-Еманюѐл Нодиѐ (на френски: Jean Charles Emmanuel Nodier) е влиятелен френски писател[3], поет, драматург, лексикограф и библиотекар, въвежда младото поколение романтически автори във фантастичното, готическата литература и вампирските истории. Произведенията му, свързани със сънищата, повлияват на късното творчество на Жерар дьо Нервал
Роден е в Безансон, Франция, близо до границата с Швейцария. Завършва училище в родния си град, където на шестнадесет години (1796) основава “тайно общество” на Филаделф, което включва и някои негови колеги от Централното училище на Департамента в Дуб. През 1793 г. спасява живота на дама, обвинена за изпращане на пари на политически емигрант, заявявайки на баща си, че ако тя бъде осъдена, той ще отнеме живота си. Бива изпратен в Страсбург, където учи с Евлогий Шнайдер, известен якобинец и прокурор на Елзас, но много добър теолог и учен. По време на избухването на Френската революция, баща му е назначен за кмет на Безансон, а след това и за началник на полицията на града, като така взима участие в тиранията на якобинците, без да споделя техните принципи. Нодие обаче за известно време е ревностен гражданин и става член на якобинците на дванайсет години. Будният му ум, както и любопитството му, библиофилските, журналистическите и литературните му интереси го въвличат в политическите процеси и всичко около тях, включително отравяния на политици. След преврата на 18 брюмер 1799 г., който поставя Наполеон начело на страната, Нодие изразява разочарованието си от провала на Революцията чрез ода, наречена красноречиво “Наполеона”. Това води до неговото арестуване и изпращане в затвора "Сен-Пелаж".
По време на "Режима на терора" баща му го предава на грижите на Жустин Жиро-Шантран, при когото изучава английски и немски. Жиро-Шантран успява да развие любовта му към книгите, съчетана с живия интерес към природата, който той проявява от ранна възраст. По-късно Нодие става библиотекар в родния си град. След като е свързан с дейността на някои подозрителни за режима лица, полицията нарежда книжата му да бъдат инспектирани, но при проверката не е открито нищо съществено. Занимава го ентомологията, наравно с филологията, художествената литература, както и писането по политически въпроси. През 1803, заради сатира за Наполеон , лежи няколко месеца в затвора.
Впоследствие напуска Париж, където се е преместил след загубването на поста в Безансон и в продължение на няколко години се мести между различни градове в Жура. Докато траят тези странствания, Нодие пише романа си Le peintre de Salzbourg, journal des émotions d’un coeur souffrant, suivi des Meditations du cloître [2] (1803). В Дол, на 31 Август 1808, се жени за Дезире Шарв.
През Декември 1812 г. се мести в Любляна , която по това време е столица на
новосъздадените Илирийски провинции . През 1813 г. е последният редактор на многоезичния вестник Официален телеграф на Иилирийските провинции (Télégraphe officiel des Provinces Illyriennes), който излиза на френски, немски и италиански. Там, през 1812 г. написва първата чернова на романа си Жан Сбогар, публикуван през 1818 г. След евакуацията на френските войски от илирийските провинции през 1813 г., се завръща в Париж и по време на Реставрацията е смятан за роялист, макар че запазва по-скоро републикански уклон. Назначен е за библиотекар в Bibliothèque de l’Arsenal, какъвто остава до края на живота си. Приет е като член на Френската академия през 1833г., както и на Френското ентомологично общество при учредяването му през 1832 г. Става и кавалер на Ордена на почетния легион . Умира на 63 години в Париж.
Двадесетте години в библиотеката на арсенала са най-важните и продуктивните в кариерата на Нодие. Имайки удобството и ползите, които носи постоянният дом, в който той събира и изучава редки и необичайни книги, Нодие има възможността да създаде известния литературен салон, познат като Сенакъл (Le Cénacle) . Около него се заформя група от млади литератори, някои от които по-късно придобиват световно признание: Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе, Алфонс дьо Ламартин и Жерар дьо Нервал. Александър Дюма също включва спомените си за Нодие в новелата си Дамата са кадифеното колие (La Dame au Collier de Velours). Самият Нодие е страстен почитател на Шекспир, Лорънс Стърн и Гьоте.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.