![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Relief_Map_of_Altai_Republic.png/640px-Relief_Map_of_Altai_Republic.png&w=640&q=50)
Шапшалски хребет
From Wikipedia, the free encyclopedia
Шапша̀лският хребет (на руски: Шапшальский хребет) е планински хребет в най-източната част на планината Алтай и се простира на протежение около 130 km от север на юг по границата между Република Алтай и Република Тува в Русия.
Шапшалски хребет | |
51, 89.0833 | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | ![]() Република Алтай Република Тува |
Част от | Алтай |
Най-висок връх | Ак-Уюк |
Надм. височина | 3608 m |
На запад постепенно се понижава към Чулишманската планинска земя, а на изток – към Алашкото плато и планинския масив Бай-Тайга. На юг чрез прохода Шапшал (3097 m) се свързва с хребета Цаган-Шибету, а на север в района на прохода Къзълбалхаш (2213 m) се свързва с хребета Салджур, най-западната част на планината Западни Саяни. Максимална височина връх Ак-Уюк 3608 m (50°39′19″ с. ш. 89°48′30″ и. д.50.655278° с. ш. 89.808333° и. д.50.655278, 89.808333), разположен в най-южната му част. Изграден е основно от кристалинни шисти. Върховете в северната му част са заоблени и са с по-меки релефни форми, а южните части имат типичен алпийски силно разчленен релеф, по най-високите части с малки ледници. Шапшалският хребет е вододел между водосборните басейни на реките Об на запад и Енисей на изток. От него водят началото си река Чулишман (влива се в Телецкото езеро) и нейните десни притоци Чулча, Шабла, Узун-Оюк и др., принадлежащи към водосборния басейн на Об. На изток тече река Хемчик (ляв приток на Енисей) и нейните притоци Алаш и др. Преобладава планинската тундра, а по долините на някои реки се срещат лиственични гори. [1]
За първи път Шапшалския хребет е проследен, изследван и първично картиран през 1842 г. от видния руски географ и геолог, изследовател на Алтай Пьотър Чихачов.