Хомеопатия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хомеопатията (от гръцки: όμοιος, „подобен“, и πάθος, „болест“) е псевдонаучен метод от алтернативната медицина, чиито основи са положени през 1796 година от Самуел Ханеман. В основата му е използването на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Многобройни научни изследвания са установили, че хомеопатичните препарати са неефикасни, а предложените механизми за тяхното действие − неправдоподобни.[1][2][3][4] Научната общност разглежда хомеопатията като измама;[5] Американската медицинска асоциация – като шарлатанство;[6] а предписването на хомеопатични препарати вместо лекарствени средства е критикувано като неетично.[7]
Руската академия на науките смята хомеопатията за „опасна псевдонаука“, която не помага, и призовава хората да приемат хомеопатията наравно с магията[8][9].
Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно-единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една-единствена молекула. Предполагаемите химични свойства на вода, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват на опроверганата от науката хипотеза за памет на водата. Основните вещества, от които се приготвят хомеопатични разтвори (около 200 на брой) са описани в Материя медика (в печатните ѝ издания) и в Препаратите на Боарон. Хомеопатичен реперториум е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните препарати, които се използват при дадени симптоми. Хомеопатията се използва при остри състояния и хронични заболявания, в стоматологията и ветеринарната медицина, но според основаната на научния метод медицина това действие е на практика отказ от лечение в спешни ситуации.
Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, [10] а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация [11]. Обзорно изследване на статии от пет медицински бази данни, публикувано в International Journal of Clinical Practice, заключава, че замяната на конвенционалното лечение с хомеопатично води до множество нежелани ефекти, свързани например с отказ или забавяне на ефикасното конвенционално лечение. Най-голям процент на хоспитализации след хомеопатично лечение се наблюдава, когато хомеопатичното лечение е съчетано с билколечение.[12]
Твърденията за ефикасността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания.[13][14][15][16] Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации,[17][18] но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препарати да предизвикат каквато и да е реакция в организма.[19] Изследванията за ефикасността на хомеопатията биват подлагани на систематични изследвания за експериментална честност на изследователите. В резултат, изследване на 89 изследвания за ефикасността на хомеопатията, проведено от немски учени, водени от Клаус Линде, показва, че колкото по-стриктно се спазват принципите на научния метод и е налице строга методология в дадено изследване, толкова по-вероятно е то да отхвърля всякаква ефикасност на хомеопатичните препарати (в сравнение с плацебо). [20] Списанието Prescrire — единственото медицинско списание, което се издържа само от абонаменти и отказва спонсорства на фармацевтични компании — редовно публикува изследвания, потвърждаващи липсата на ефикасност на хомеопатичните препарати, като например изследването на Ж. Ж. Олас от 1995 г., което отхвърля ефикасността на хомеопатията, извън патологиите, на които влияе плацебо ефектът. Автори поставят като причина за продължаващата толерантност към хомеопатичните практики нежеланието да бъдат засегнати финансовите интереси на хомеопатичните компании. [21] В „Псевдо-медицините: клетва за лицемери“ четем: „колкото и да има общопрактикуващи лекари хомеопати, педиатри хомеопати и дори психиатри хомеопати, няма кардиолози-хомеопати. Защо? Без съмнение, защото интересът на един лекар е да запази живота на пациентите си.“ [21]
Основавайки се по-скоро на нерационална лична преценка и на неосведомеността си, отколкото на фактологични данни, немалко лекари в България предписват хомеопатични средства и подведени от тях пациенти им се доверяват. Пациентите, които изберат да използват хомеопатията, а не съвременната медицина и лекарства, рискуват да не получат навременна диагноза и ефективно лечение на сериозни здравословни състояния.[22] Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове, се смятат за ненаучни.[23].