Топонимия

Топонимията ^[1] е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти^[2], които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се ориентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.

Деление според големината на топонимите

Според големината си те се разделят в три основни групи:

Микротопоними

Това са названията на обекти без национално значение като ливади, герени, поляни и др.

Мезотопоними

Средноголеми обекти, имащи значение само за хората около селището, където се намират. Неголеми реки, възвишения и др.

Макротопоними

Това са обекти с национално значение като села, градове, големи реки и планини.

Деление според географския обект

В зависимост от това какъв географски обект се разглежда топонимите се разделят на няколко дяла:

Хидронимия

Това са названията на водните обекти – реки, езера, морета.

В българския език имената на хидронимите са от различен произход

• Тракийски – Тунджа, Тимок, Струма
• Прабългарски – Камчия
• Келтски – Дунав
• Реки с неясна етимология – Въча

Оронимия

Имената на планини, върхове, низини.

В българския език имената са от различен произход

• Древнотракийски – Хемус
• Старославянски – Пирин

Ойконимия

Тук влизат наименованията на населените места (ойконими – от гръцки οίκος + όνομα, „дом“, „поселище“ + „име“)

• Заварени предславянски – Айтос, Анхиало, Ахтопол, Дръстър
• Славянобългарски – Преслав, Кричим
• Турски – Кърджали

Хоронимия

Названия на граници.

Урбонимия

Имена на вътрешноградски обекти – паркове, площади

Дромонимия

Названия на пътища

Бележки

1. или по-остаряло като томономастика (гръцки: τοπονομαστική – букв. описание на имената от τόπος – място, όνομα – име)
2. Андрейчин, Любомир и др. Български тълковен речник. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1955. с. 869.