Херцогство (на латински: ducatus; на немски: Herzogtum) e племенно или териториално служебно и владетелско владение на един херцог. Херцозите обикновено са директни васали на принц или крал на монархична държава.
Племенни херцогства
През Ранното Средновековие Меровингите образуват Франкската империя и я увеличават чрез завладяване на галски и германски територии. Някои от тези територии се управляват от херцози от племето в голяма или по-малка зависимост от франкското кралство.
По време на Каролингите Племенните херцогства се премахват, но по-късно се образуват отново.
Племенни херцогства
От края на 9 век, към края на могъщността на Каролингите, херцогствата се създават отново. В Източното франкско кралство отново се образуват Племенните херцогства. Някои местни благородници започват да се наричат херцог.
Племенни херцогства в Източното франкско кралство около 919 г.:
Териториални херцогства
През 12 век при Фридрих Барбароса се образуват нови териториални херцогства.
Териториални- и Титуларни-херцогства на Свещената Римска империя:
- Херцогство Берг (1380–1521), след това Обидинени херцогства Юлих-Клеве-Берг и от 1609 или 1614 (договор от Ксантен и 1666 чрез наследствеана подялба към Херцогство Пфалц-Нойбург), от 1806 Велико херцогство), след Виенския конгрес влиза в пруската Рейнска провинция
- Херцогство Бохемия, от 835 под източнофранско владение, от 1198 Кралство Бохемия
- Херцогство Буйон (1552-)
- Херцогство Брабант (от 1183, 1351 обидинено с Люксембург, от 1477 на Австрия/Хабсбург)
- Херцогство Брауншвайг-Люнебург (1235–1806), от 1269 многократно делено
- Херцогство Бремен, Архиепископия (1180–1648), Бремен-Ферден, (1648–1866)
- Херцогство Гелдерн (1339–1581), след това разделено, след това към Република Съединени провинции
- Херцогство Холщайн (1474–1866), след това част на Прусия
- Херцогство Юлих (1356–1521), до 1609 Юлих-Клеве-Берг
- Херцогство Каринтия (976–1335), след това на Австрия/Хабсбург
- Херцогство Клеве (1417–1521), след това част на Юлих-Клеве-Берг
- Херцогство Крайна (от 1364)
- Херцогство Лимбург (1081–1793, от 1289 обидинено с Брабант), след това под френско владение
- Херцогство Лотарингия образувано от Горна Лотарингия (959–1766), след това под френско владение
- Херцогство Люксембург (1354–1795, от 1482 на Хабсбургите), след това под френско владение, от 1815 суверенно Велико херцогство
- Херцогство Магдебург (1648–1803, от 1680 част на Курбранденбург
- Херцогство Мекленбург (1348–1918, от 1815 Велико херцогство, многократно делено)
- Херцогство Мерания (1153–1248)
- Херцогство Олденбург (1773–1810, 1815-1918 Велико херцогство)
- Херцогство Австрия (1156–1453), след това Ерцхерцогство
- Ерцхерцогство Австрия (1453–1806), след това част на Австрийската империя
- Пфалцски херцогства:
- като наследници на Племенното херцогство Саксония:
- Албертински херцогства
- Ернестински херцогства
След Виенския конгрес се образува новият Германски съюз като съюз на суверенни държави. Някои от тях се управлявали като херцогства. През 1866 г. Съюзът се разпада, през 1871 г. се образува Германска империя, който съществува до края на Първата световна война.
- Херцогство Аленсон (1415–1549)
- Херцогство Ангулем (1583–1696)
- Херцогство Аквитания (555–1224) или до 1453 (като Херцогство Guyenne)
- Херцогство Омал (1547–1632)
- Херцогство Оверн (1360–1527)
- Херцогство Бери (1360–1790)
- Херцогство Бретан (937– 1514)
- Херцогство Бурбон (1327–1790)
- Херцогство Бургундия (918– 1482)
- Херцогство Колини (1643–1657)
- Херцогство Етам (1536–1792)
- Херцогство Франкония (936–987)
- Херцогство Лонгвил (1505–1694)
- Херцогство Мен (1673–1736)
- Херцогство Монпенсие (1539–1693)
- Херцогство Нарбон (1088–1249), Титулархерцогство на Графовете на Тулуза
- Херцогство Немур (1404–1659)
- Херцогство Невер (1538–1659)
- Херцогство Нормандия (911–1204)
- Херцогство Орлеан (Титулархерцогство 1336–1790 с прекъсвания)
- Херцогство Пентиевр (1569–1790)
- Херцогство Реймс (от 1361 като Титулархерцогство на Ерц-епископа на Реймс)
- Херцогство Ретел (1581–1659)
- Херцогство Юзес (1565–1790)
- Херцогство Вандом (1514–1712)
- Херцогство Атина (1204–1456)
- Обeдинено Балтийско херцогство (1918)
- Херцогство Корнуол
- Херцогство Ланкастър
- Matthias Beche]: Rex, Dux und Gens: Untersuchungen zur Entstehung des sächsischen Herzogtums im 9. und 10. Jahrhundert, Husum 1996, ISBN 3-7868-1444-9.
- Hans-Werner Goetz: "Dux" und "Ducatus". Begriffs- und verfassungsgeschichtliche Untersuchungen zur Entstehung des sogenannten "jüngeren" Stammesherzogtums, Bochum 1977, ISBN 3-921543-66-5.
- Hans-Werner Goetz: Herzog, Herzogtum. In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 5 (1989) Sp. 2189–2193.
- Herfried Stingl: Die Entstehung der deutschen Stammesherzogtümer am Anfang des 10. Jahrhunderts, Aaalen 1974, ISBN 3-511-02839-6.