Бавария-Ландсхут (херцогство)

Херцогство Бавария-Ландсхут или Долна Бавария-Ландсхут (на немски: Herzogtum Bayern-Landshut) е вителсбахско частично херцогство и съществува от 1353 до 1503 г.

Херцогство Бавария-Ландсхут Teilherzogtum Bayern-Landshut
— Част от Свещената Римска империя —
1353 – 1503
Знаме        Герб
Херцогство Бавария-Ландсхут 1363 – 1392 (включва Мюнхен и Инголщтадт, но без Щраубинг)
Континент	Европа
Столица	Ландсхут
Форма на управление	херцогство
Династия	Вителсбахи
Предшественик Долна Бавария Наследник Херцогство Бавария-Мюнхен Херцогство Пфалц-Нойбург
Херцогство Бавария-Ландсхут в Общомедия

Образувано е по време на разделянето на наследството след смъртта на император Лудвиг IV Баварски и попада след Ландсхутската наследствена война (1503 – 1505) в Херцогство Бавария-Мюнхен и Херцогство Пфалц-Нойбург.

Последният член на линията Бавария-Ландсхут умира през 1531 г. – това е Маргарета Баварска.

Списък на херцозите на Бавария-Ландсхут

Име	Управление	Произход
Стефан II	1347 – 1349 херцог на Бавария, 1349 – 1353 херцог на Долна Бавария, 1353 – 1375 херцог на Бавария-Ландсхут, 1363 – 1375 херцог на Горна Бавария	син на Лудвиг IV
Фридрих	1375 – 1392 херцог на Бавария и отговаря за Бавария-Ландсхут, 1392 – 1393 херцог на Бавария-Ландсхут	син на Стефан II
Хайнрих XVI	1393 – 1450 херцог на Бавария-Ландсхут, до 1404 под регентство	син на Фридрих
Лудвиг IX	1450 – 1479 херцог на Бавария-Ландсхут	син на Хайнрих XVI
Георг	1479 – 1503 херцог на Бавария-Ландсхут	син на Лудвиг IX

Филми

• Bernhard Graf, Der Turm voller Gulden. Die Reichen Herzöge von Baiern-Landshut. Dokumentation, Bayerischer Rundfunk 2003.

Източници

• Karl Batz u. a., Bayern-Ingolstadt, Bayern-Landshut 1392 – 1506. Glanz und Elend einer Teilung. Stadtarchiv Ingolstadt, Ingolstadt 1992, ISBN 3-932113-06-3 (каталог).
• Walter Ziegler, Die Herzöge von Landshut. Die reichen Verlierer. In: Alois Schmid, Katharina Weigand: Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. 2. Auflage. C. H. Beck, München 2006, ISBN 3-406-54468-1, S. 130 – 141.