Характерова ориентация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Характеровата ориентация е направлението на либидонозните или страстни стремежи на човека, които правят възможно описанието на неговата характерова структура постоянно. Характеровите черти (например скъперничество, педантизъм и нетолерантност) заедно образуват ориентация и са част от основната ориентация на характера. Ерих Фром е теоретик в тази насока, който достига до четири различни характерови ориентации; рецептивна ориентация, експлоататорска ориентация, скъперническа ориентация и пазарна ориентация. Всички тези ориентации са повлияни от обществото и всяка изразява специфично решение на проблема за адаптирането на социалните изисквания, които са поставени на хората днес. Ерих Фром подчертава, че представените тук три ориентации: рецептивна, скъперническа и експлоататорска са взети от клиничния материал на Фройд, но със забележката, че има различия между тяхното разбиране: „Следващите описания на непродуктивните ориентации, с изключение на пазарната, се основават на клиничните данни, взети при изучаването на предгениталния характер, направено от Фройд и други автори. Теоретическите ни различия стават очевидни при обсъждането на ориентацията към натрупване.“[1]