![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/38/Frankzappa_revistapelo_1970.jpg/640px-Frankzappa_revistapelo_1970.jpg&w=640&q=50)
Франк Запа
американски музикант / From Wikipedia, the free encyclopedia
Франк Винсънт Запа[5] (на английски: Frank Vincent Zappa) е американски музикант, композитор и автор на песни. Творчеството му се характеризира с неконформизъм, свободна импровизация, звукови експерименти, музикална виртуозност и сатиризиране на американската култура.[6] В над тридесетгодишната си кариера композира рок, поп, джаз, джаз фюжън, оркестрални композиции и конкретна музика, като продуцира сам почти всички от над шестдесетте албума, които издава с групата си „Мадърс ъф Инвеншън“ или самостоятелно.[7] Освен това Запа режисира пълнометражни филми и музикални видеоклипове и изработва дизайна на обложки на албуми. Смятан е за един от най-иновативните и стилистично разнопосочни музиканти на своето поколение.[8][9]
Франк Запа Frank Zappa | |
американски музикант | |
![]() | |
Роден |
21 декември 1940 г.
|
---|---|
Починал | 4 декември 1993 г. (52 г.)
|
Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
Религия | атеизъм |
Партия | Демократическа партия |
Награди | Грами за цялостен принос (1997) Зала на славата на рокендрола (1995) |
Музикална кариера | |
Стил | рок, Авангард, джаз, класическа музика,[1] джаз рок, джаз рок, прогресив рок,[2][3] експериментален рок,[2][3] Художествена музика,[2][3] психеделичен рок,[2][3] алтернативен рок[2][3] |
Инструменти | китара, клавирен инструмент, бас китара, комплект барабани, вокал, ударен музикален инструмент |
Активност | 1955 – 1993 |
Лейбъл | „Уорнър Брос Рекърдс“, Zappa Records, Rykodisc, DiscReet, „Върв Рекърдс“, Straight, Bizarre Records, Barking Pumpkin Records |
Семейство | |
Уебсайт | www.zappa.com |
Франк Запа в Общомедия |
Като самоук композитор и изпълнител, Запа е подложен на разнородни музикални влияния, които го насочват към създаването на музика, която понякога е трудно да се категоризира. Като младеж той придобива вкус към класическия модернизъм от XX век, афроамериканския ритъм енд блус и ду-уап музиката.[10] В гимназията започва да пише класическа музика, като същевременно свири на барабани в ритъм енд блус групи, а по-късно преминава на електрическа китара. Дебютният му албум с „Мадърс ъф Инвеншън“ от 1966 година „Freak Out!“ съчетава песни в обикновения рокендрол формат с колективни импровизации и студийни звукови колажи. Той продължава и в бъдеще с този еклектичен и експериментален подход, независимо дали водещият стил е рок, джаз или класическа музика.
Творчеството на Запа е обединено от концептуална свързаност, която той нарича „проект/обект“, с множество музикални фрази, идеи и персонажи, появяващи се многократно в албумите му.[6] Текстовете му отразяват неговото иконоборческо отношение към установените обществени и политически процеси, структури и движения, често хумористично, заради което е описван като „кръстник“ на комедийния рок.[11] Той е остър критик на обичайното образование и организираната религия и изтъкнат и страстен привърженик на свободата на словото, автодидактизма, политическото участие и премахването на цензурата. За разлика от много други рок музиканти от неговото поколение, той не одобрява употребата на наркотици, макар че подкрепя тяхната декриминализация и регулация.
Запа открива и свири с таланти като: Ейдриан Бълю, Terry Bozzio, Aynsley Dunbar, Брус Фаулър, Lowell George, Jean-Luc Ponty, Ruth Underwood, Джордж Дюк, Vinnie Colaiuta, Mike Keneally и Стив Вай.
Запа има много фенове в САЩ, Великобритания, Канада, Италия, Германия, Холандия и скандинавските държави. Албумите му имат силно влияние върху други групи, а сингли като „Don't Eat The Yellow Snow“, „Dancin' Fool“ и „Valley Girl“ имат голяма популярност през 70-те и 80-те години.
Запа се жени два пъти – веднъж за Катрин (Кей) Шърман (1960 – 1964; нямат деца) и след това през 1967 г. за Аделейд Гейл Слоутман, с която остава до смъртта си. Имат четири деца: Moon Unit, Dweezil, Ahmet Emuukha Rodan и Diva Thin Muffin Pigeen.