Фонема
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.[1] При замяната на една фонема с друга се получава друга дума. Фонемата е предмет на изучаване на фонологията и морфологията. Това понятие играе важна роля в решаването на такива практически задачи, като разработка на азбуки, правописните принципи и т.н. Фонемната система на българския език е изградена от 45 фонеми: 6 гласни (вокали) и 39 съгласни (консонанти).