Фахверк
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фахверк (на немски: Fachwerk, от Fach – отделение (напр. рафт на шкаф, джоб на чанта, чекмедже на скрин) и Werk – изделие, изработка) – буквално: „отделоизработване“, е начин на строителство на сгради, при който паянтовата конструкция, използвана за строежа, умишлено се оставя частично видима на повърхността на сградата след завършека на строежа; това е характерно за селската архитектура на много страни от Централна и Северна Европа.[1] Фахверкът представлява дървена скелетна конструкция, образувана от система от хоризонтални и вертикални греди, свързани ставно във възлите със скоби, които образуват по този начин четириъгълници („отделения“), които се запълват с камъни, тухли, глина (кирпич) и други материали.[2] Фахверкът в строителното инженерство се нарича ферма (виж за сравнение).
Наред с носещите конструкции – скелетните стълбове, хоризонталните греди на междуетажните плочи и подсилващите скоби, фахверкът играе декоративна роля и пести строителен материал. Подобно на класическия архитектурен ордер, той има функционален произход от сферата на строителните конструкции, но в съвършения си вид служи просто за изобразяване на строителната конструкция по повърхността на външните стените с декоративни цели. В хода на развитието си конструктурните елементи на фахверковата сграда постепенно се превръщат в своеобразен орнамент. Краищата на носещите греди, които се показват на повърхността на стените, показват вътрешната структура на сградата. В този случай стената, с изключение на ъгловите опори, не се явява носеща.[3][4]