Фабии
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фабиите (на латински: gens Fabia) са римски патрициански род, взел дейно участие в утвърждаването на Републиката и в борбите между патрициите и плебеите, заемайки позиция в полза на Сената. Един от най-влиятелните родове в началото на V век пр.н.е., с около 5000 клиенти. В продължение на 7 години (от 485 до 479 пр.н.е.) имали ежегодно представител в консулската власт, където се редували тримата братя Марк, Квинт и Цезон Фабии Вибулини. През 479 пр.н.е. Фабиите решили техният род да бъде форпост в противоборството с вечния противник на Рим – могъщият етруски град Веи. Заедно със своите клиенти изградили укрепление на река Кремера и отбранявали държавата, но през 477 пр.н.е. били обкръжени и избити. Загинали 306 представители на Фабиевия род.[1]