From Wikipedia, the free encyclopedia
„Успение Богородично“ (на гръцки: Μονή Κοίμησης Θεοτόκου) е манастирска православна църква в гревенското село Спилео, Егейска Македония, Гърция. Църквата е изградена в 1633 година.[1][2]
„Успение Богородично“ Κοιμήσεως Θεοτόκου | |
Местоположение в Гревена | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Гърция |
Населено място | Спилео |
Религия | Вселенска патриаршия |
Епархия | Гревенска |
Изграждане | 1633 година |
Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ в Общомедия |
Храмът е разположен на североизточния вход на селото. От манастира са запазени католиконът и част от първия етаж на конака. Според каменния ктиторски надпис ставропигиалният манастир е издигнат в 1633 година при епископ Гаврил от Милия. Ктитори са двама свещеници на име Димитриос, йеромонасите Пахомий, Сава и Галактий и монахът Партений.[3]
„ | Ι. Χ. Ν. Κ. Σταυροπή / γιον πατριαρχικόν αγι / ασθέν επ΄ ονόματι της πανυπε /ράγνου δεσπήνης ημόν Θεοτόκου κ(αι) αειπαρθένου /Μαρίας εν τη θεοσόστ[ω και] πολισε[βάστω επαρ]χία Γρεβε/[νών], εν τω ιδίω θελήματι του μακαριοτάτου αρχηε[πισκόπου Κλή]μεντος / Α' Ιουστινιανής Αχρηδών, κ(αι) εκ θελήματος του κατά τόπον αρχιε /ρατεύοντως κ(υρίου) (κυρ) Γαβριήλ, εκ χωρήον Μηληά Μετσόβου, [επί βασιλέως / βασιλείας Σουλτάν Μουράτ] /εν έτη[από κτίσεως] ΖΡΜΑ, [από Χριστού]ΑΧΛΓ, (ι)ν(δικτιώνα) Α΄. Κτητωρι /Δημητρήου ηερέως, Παχωμήου ιερομονάχου [Σάβας] ιερομονάχου Γαλακτήου [ιε]ρομ[ονάχου] [.....] Παρθενήου των μοναχον, Δημητρίου ιερέως [.....................] Μαΐου ΚΗ΄[2] | “ |
Манастирът е споменат в Завордската кондика от 1692 година. В Завордския манастир има литургийна славянска кондика от началото на XVII век, в края на който има парисия с имената на игумените на манастира. През октомври 1679 година митрополитът на Пелагония Митрофан е избран в католикона на манастира според документа за избора. Манастирът е ставропигия на Охридската архиепископия.[2]
През целия период на османското владичество манастирът играе важна роля в образованието на региона и допринася за освободителните борби на жителите му. Според устното предание през манастира два пъти преминава Козма Етолийски (1714 – 1779) и основава тайно училище, което работи няколко години.[2]
В 1886 година Николаос Схинас споменава, че манастирът има „30 килии и изобилие от трева, ечемик и слама“, тайно училище, селска училищна сграда, библиотека, старчески дом и болница за физически и психични заболявания, работещи в манастирски помещения.[2]
Андреас Ваврицас поставя разпадането на манастира в 1928 година, но на друго място се посочва, че до Втората световна война манастирът е имал забележителна колекция от пергаменти и хартиени кодекси. Трети източник твърди, че манастирът е закрит в 1929 или 1930 година. Христос Енислидис в 1951 година заявява, че в Спилео живеят 180 семейства и почти всички работят в имотите на манастира, без да уточнява за коя епоха става дума.[2]
След разпадането му, мощите са пренесени в Завордския манастир, а Андреас Ваврицас твърди, че сред реликвите от манастира, пренесени в Завордския, е и Фотиевият „Речник“.[2]
В 1950 година Н. Кодзиас съобщава, че стенописите „са почти неразличими под мърсотията и чернилката“. Същевременно се наблюдава и отклонението на южната, източната и северната зидария. Проблемът става още по-дълбок вследствие на Гревенското земетресение от 1995 година.[2]
През 1999 година Единадесета ефория за византийски старини с финансиране от Гревенската номархия започва реставрационни работи по католикона, които са завършени в 2001 година. Реставрацията на вътрешните стенописи е завършена в 2006 година.[2]
От сградния комплекс, който е бил разположен от квадратен участък, днес е останала само част от приземието на северното крило, преустроена. От западната и северната страна са били игуменската къща, килиите на монасите, общежитията и складовете, докато в югозападния му ъгъл е имало полуподземната крипта, в която са се съхранявали множество реликви. От южната страна е имало помощни сгради, а от източната страна проста стена.[2]
Храмът е от атонски тип – триконхален, кръстокуполен, с триделен притвор и странични помещения.[2][1][3] Зидарията е качествена, като комбинира византийските и местните епирски и пиндски традиции,[1][3][2] като се усеща влияние на архитектурата от метеорските манастира, особено от „Свети Стефан“.[2] Между правоъгълните камъни има зони с тухли, които оформят плитки слепи конхи.[1][3]
В храма може да се влезе от два входа, единият е разположен на запад и води към екзонартекса, а оттам вътрешен вход води към лити, където се извършва литията, а три полукръгли каменни стъпала водят към наоса. Този отвор е и първоначалният основен вход на храма, а другият вход е от юг, водещ към западната част на наоса, след слизане по две полукръгли каменни стъпала с под, постлан с квадратни правоъгълни каменни плочи.[2]
На запад от католикона има доста по-късен екзонартекс от 1910 година, като оригиналната красива дърворезбована врата на притвора е поставена на входа му. По време на реставрационните работи вратата е върната на първоначалното си място.[2]
Осветлението на пространството е слабо, тъй като прозорците са малко, тесни и малки, а вътрешно се разширяват, напомняйки бойници, очевидно под влияние на градската архитектура, поради опасностите на времето. Най-големите прозорци са разположени в южната част и в нишите на олтара, който се нуждае от по-добро осветление.[2]
Куполът е разположен в средата на централното пространство на храма и е осмоъгълен, украсен с тухли и е основната конструктивна характеристика на католикона, като от всяка страна има последователно тесни продълговати отвори, които подсилват вътрешно осветление.[2]
В притвора има втори купол, който конструктивно е подобен на централния, но е по-малък и неукрасен.[2]
На изток излиза от стената не само апсидната ниша, но и тези на протезиса и диаконикона, което е уникално за Гревенско. И трите ниши отвътре са полукръгли, а външно централната е петстранна, а другите две са тристранни. И трите имат прозорци по оста си.[2]
От същото време като екзонартекса – 1910 година, е и камбанарията на храма. Тя е триетажна и е разположена от северната страна на католикона, с който граничи, като всъщност западната ѝ стена е продължение на западната стена на лити. За да се влезе в камбанарията трябва да се изкачат пет каменни стъпала, а вътре има и дървена стълба.[2]
Манастирът е изписан на няколко пъти през XVII век, в периода 1640 – 1658 година, за сметка на самия манастир, което се разбира от запазените зографски надписи.[2]
За освещаването на светилището, за ктитора и времето получаваме информация от надпис върху трегер в олтара, който гласи:
„ | [ΑΝΗΓΕ]ΡΘΗ Κ(ΑΙ) ΑΝΕΣΤΟΡΙΘΗ ΤΟ ΘΙΟ ΚΑΙ ΙΕΡΩ ΘΗΣΙΑΣΤΙΡΗΟΝ – [ΚΟΠΟΙΣ] ΤΑΙ Κ(ΑΙ) ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΟΣΙΟΤΑΤΟΥ ΕΝ ΙΕΡΩΜΟΝΑΧΕΙΣ [....] - †ΕΤΟΥΣ ΖΡΜΘ’ {7149, тоест 1641} ΑΠΟ Χ(ΡΙΣΤΟ)Υ ΑΧΛΑ’ (1631) Κ(ΑΙ) ΕΤΕΛΙΟΘΗ ΕΝ ΜΙΝΗ ΣΕΠΤΕΒΡΙΩ ΚΗ’ ΧΕΙΡ ΔΕ ΥΠΑΡΧΕΙ ΔΙ<ΜΗ>ΤΡΙΟΥ Ε[Κ ΧΟΡΑΣ...][2] | “ |
Върху капителите на двете източни колони има надписи с информация за датировката на иконографията на централната част на храма и купола. Надписът на северната колона гласи следното:
„ | †ΑΝΕΣΤΟΡΙΘΕΙ Η ΘΟΙΑ ΤΡΟΥΛΑ Κ(ΑΙ) ΟΙ ΔΙΟ ΧΟΡΟΙ Εως ΤΕΣ ΚΟΛΩΝΕΣ – Κ(ΑΙ) ΟΙΠΑΡΧΕΙ ΚΟΠΟΣ ΤΟΥ ΜΑΚΑΡΙΤΟΥ ΚυΡ ΠΑΧΩΜΗΟΥ ΙΕΡΩΜΟΝ – ΑΧΟΥ Κ(ΑΙ) ΠΡΟΗ<Ν> ΚΑΘΥΓΟΥΜΕΝΟΥ Κ(ΑΙ) ΚΤΗΤΩΡ – ΑΠΟ Χ(ΡΙΣΤΟ)Υ ΑΧΡΜ΄ {вероятно ΑΧΜ΄, тоест 1640}[2] | “ |
Надписът на южната колона, който ни дава информация и за зографите, гласи:
„ | ΙΑ Σ<Υ>ΝΔΡΩΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΚυΡ ΓΑΛΑΚΤΙΟΥ ΙΕ – ΡΩΜΟΝΑΧΟΥ Κ(ΑΙ) ΚΑΘΥΓΟΥΜΕΝΟΥ Χ[ΕΙΡ] – Ν<Ι>ΚΟΛΑΟΥ ΖΩΓΡΑΦΟΥ Κ(ΑΙ) [Ι]Ω(ΑΝΝΟΥ) – ΑΠΟ ΑΔΑΜ ΖΡΝΗ΄ {7158, тоест 1650}[2] | “ |
Така двете конхи са изписани в 1650 година от зографите Николаос и Йоанис.[4][2]
За украсата на останалата част от храма и нартекса, ктитора, времето и зографите черпим информация от два надписа, единият над вратата на южния кораб, а другият на горния праг на западната стена. Надписът на южния кораб гласи:
„ | †Θ(εοτόκ)ε Παρθένε, χαίρε κεχαριτωμένη ο Κύριος με/τα σου, ευλογημένη συ εν γυναιξί και ευλογημέ/νος ο καρπός της κοιλίας σου Πάναγνε. Δια συν/δρομής του πανοσιωτάτου καθηγουμένου Χριστοφόρου ιερομονά/χου, εκ χόρας Κοσματέος ιστορίθη από τους χορούς κάτοθεν ό/λην εως τη θύρα. Ετελειώθη μηνί Αυγούστω εις τες Ι΄ ,ζρξστ΄ {7166, тоест 1658}[2] | “ |
Надписът на западната стена гласи:
„ | ΑΝΗΣΤΩΡΙΘΗ Ο ΘΗΩΣ Κ(ΑΙ) ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ [ΤΗΣ]/ ΠΑΝΗΣΡΕΥΛΟΓΙΜΕΝΗΣ ΕΝΔΟΞΟΥ ΔΕΣ[ΠΟ]Ι / ΝΗΣ ΗΜΟΝ Θ(ΕΟΤ)Ο(ΚΟΥ) Κ(ΑΙ) ΑΗΠΑΡΘΕΝΟΥ ΜΑΡΙΑΣ ΔΙΑ Σ[Υ]Ν / ΔΡΟΜΗΣ ΚΩΠΟΥ Κ(ΑΙ) ΕΞΩΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΑΣΙΩΤΑΤΟΥ ΚΑΘΗ / ΓΟΥΜΕΝΟΥ ΧΡΙΣΤΩΦΟΡΟΥ ΗΕΡΟΜΩΝΑΧΟΥ ΕΠΗ ΕΤΟΥΣ Ζ[Ρ]ΞΣΤ΄ [7166, тоест 1658] / ΑΠΟ Χ(ΡΙΣΤΟ)Υ ΑΧΝΗ΄ [1658] Κ(ΑΙ) ΕΤΕΛΙΩΘΙ ΕΝ ΜΗΝΗ ΑΥΓΟΥΣΤΟ ΕΙΣ ΤΕΣ Ι΄ / ΔΙΑ ΧΗΡΟΣ ΚΑΜΟΥ ΤΟΥ ΑΜΑΡΤΟΛΟΥ ΜΗΧΑΛΙ ΖΟΥΓΡΑΦΟΥ Κ(ΑΙ) ΗΛΙΑ [ΖΟ]ΥΓΡΑ[ΦΟΥ] / ΕΚ ΧΟΡΑ[Σ ΖΕΡ]ΜΑΣ Κ(ΑΙ) ΕΚ ΧΟΡΑΣ ΒΥΡΠΗΤΖΙΚΩ[2][5] | “ |
Тоест датировката на стенописите в наоса и нартекса в 1658 от Михалис от Зерма и Илияс от Борботско.[2][5]
Въпреки че върху иконографията на храма работят три различни зографски групи в продължение на осемнадесет години и въпреки различията, наложени от художествения идиом на всеки, иконографската украса има един стил.[2]
Екзонартексът е изографисан от Георгиос Питенис от Самарина в 1911 година,[1][2] което е засвидетелствано във вградения над западния вход надпис, който гласи:[6]
„ | ΙΣΤΟΡΙΘΗ Ο ΠΑΡΩΝ Κ(ΑΙ) ΘΕΙΟΣ Κ(ΑΙ) ΙΕΡΟΤΑΤΟΣ ΝΑΟΣ ΕΝ ΕΤΙ / 1911 Αυγ: 19: ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟΣ ΤΟΥ ΠΑΝΙΕΡΩΤΑΤΟΥ / ΑΓΙΟΥ ΓΡΕΒΕΝΩΝ Κ(ΥΡΙΟΥ) Κ(ΥΡΙΟΥ) ΑΙΜΙΛΙΑΝΟΥ / ΕΠΙΤΡΟΠΕΥΟΝΤΟΣ ΔΕ ΤΟΥ Κ(ΥΡΙΟΥ) ΙΩΑΝΝΟΥ ΖΗΣΗ / ΕΚ ΣΠΗΛΛΕΟΝ ΔΙΑ ΧΕΙΡΟΣ ΓΕΩΡΓΙΟΥ Δ. ΠΙΤΕΝΗ / ΕΚ ΣΑΜΑΡΙΝΗΣ[6] | “ |
Изключително ценен е изящно резбованият, позлатен иконостас от XVII век.[2][3] На иконостаса са запазени всички оригинални икони. Датиран е в 1637 година по надписа на царската икона на Иисус Христос, който гласи „τεληόθησεν μηνί Ιουλίω κστ έτους ζρμε΄(1637)“.[2]
В полуподземната крипта на манастира са се съхранявали много реликви, някои от които са описани от Христос Енислидис и Н. Кодзиас.[2]
С разпускането на манастира със Закон 4648/1930 всички реликви са пренесени в Завордския манастир, но по-късно тези реликви са изгубени.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.