Успение Богородично (Гари)
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“) е възрожденска църква в дебърското село Гари, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
Quick Facts Вид на храма, Страна ...
„Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
общ изглед | |
Местоположение в Гари | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Гари |
Посветен на | Богородица |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Дебърско-Кичевска |
Архиерейско наместничество | Дебърско-Реканско |
Изграждане | XIX век |
Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ в Общомедия |
Close
Изградена е в XIX век. Представлява голяма правоъгълна базилика. В 1866 година в църквата работят Дичо Зограф, синът му Аврам Дичов и ученикът му Петър Йованович.[2] На иконостаса на църквата има икони на Дичо Зограф от периода 1857 - 1866 година.[3]
Над южната врата отвътре има надпис:
„ | Изволеніемъ оца и поспѣшеніемъ сна и сове(р)шеніемъ стагѡ дха воздвижесѧ ѿ основаніе сеи бжествени храмъ престыѧ оуспеніе, во лѣто ѿ Хрта 1856: со помощію Божію и со милованиемъ хртіѧномъ общо ижзивениемъ селскимъ. Исписасѧ во лѣто ѿ Хрта 1866 изъ руки Дичи живописца крьстевича ѿ село Тресанче и сынъ Аврамъ, и оученикъ Петре Іѡвановичъ во времѧ митрополита Гна Генадиѧ. Сохрани Гди храма сегѡ невредимо довѣка.[4] | “ |
- Общ изглед на интериора
- Таванът, обновен от зограф Йордан Доневски в 1988 г.
- Иконостасът
- Стенописи