американски биохимик From Wikipedia, the free encyclopedia
Уолтър Гилбърт (на английски: Walter Gilbert) е американски биохимик, физик, пионер на молекулярната биология и лауреат на Нобелова награда за химия от 1980 г.[1][2]
Уолтър Гилбърт Walter Gilbert | |
американски биохимик | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Харвардски университет Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | биохимия, физика |
Учил при | Абдус Салам |
Работил в | Харвардски университет |
Награди | Нобелова награда за химия (1980) |
Семейство | |
Съпруга | Силия Стоун |
Деца | 2 |
Уолтър Гилбърт в Общомедия |
Гилбърт е роден на 21 март 1932 г. в Бостън, Масачузетс, в семейството на Ема Коен, детски психолог, и Ричард Гилбърт, икономист.[2][3] Когато Гилбърт е на 7 години, семейството се премества във Вашингтон, където баща му работи с Хари Хопкинс. Там Гилбърт се запознава със Селия Стоун, за която се жени на 21-годишна възраст.[4]
След като завършва средното си образование, той е приет в Харвардския университет, откъде получава бакалавърска степен по химия и физика през 1953 г. и магистърска степен по физика през 1954 г.[2] Записва докторантура по физика в Кеймбриджкия университет, където негов ментор е нобеловият лауреат Абдус Салам.[2][5] Защитава дисертацията си през 1957 г.
През 1956 г. Гилбърт се завръща в Харвардския университет, където е назначен за асистент по физика през 1959 г.[2] Жена му работи за Джеймс Уотсън, което събужда интерес у Гилбърт към молекулярната биология. Уотсън и Гилбърт ръководят съвместна лаборатория през 1960-те години, когато Уотсън напуска в полза на друга лаборатория.[6] През 1964 г. Гилбърт е повишен на доцент по биофизика, а през 1968 г. – на професор по биохимия.[2]
Той е съосновател на биотехнологичните компании Biogen и Myriad Genetics, служейки като първи председател на съответните им бордове на директорите. Напуска работата си в Харвард, за да работи като изпълнителен директор на Biogen, но впоследствие е помолен да напусне от борда на директорите на компанията.[7]
Гилбърт е сред ранните привърженици на секвенирането на човешкия геном. През 1985 г. се завръща в Харвард.[8] Гилбърт е явен критик на нобеловия лауреат Дейвид Балтимор, който се замесва в научен скандал.[9] Гилбърт се включва и в ранния спор относно причината за СПИН.[10]
Заедно със свой студент, Гилбърт първи пречиства лактозен репресор.[11] С друг свой студент разработва нов метод за ДНК секвениране.[12][13]
През 1980 г. Гилбърт е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си по разработване на методи за определяне на секвенциите на нуклеотидите в нуклеинова киселина.
Гилбърт първи предлага съществуването на интрони и екзони през 1978 г.[14] През 1986 г. предлага хипотезата „РНК-свят“ за произхода на живота,[15] основавайки се на идея, предложена първоначално през 1967 г. от Карл Вьозе.
След като се пенсионира от Харвардския университет през 2001 г., Гилбърт започва художествена кариера, комбинирайки изкуството с науката. Изкуството му е фокусирано върху дигиталната фотография.[8][16]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.