Тригонометрия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тригономèтрията (на старогръцки: τρίγωνον и μέτρον, „триъгълник“ и „мярка“[1]) е дял на математиката, изучаващ отношенията на ъглите и страните в триъгълника. За тази цел тригонометрията използва тригонометричните функции синус, косинус и тангенс и техните производни, които описват тези отношения и намират широко приложение в много други области на математиката, науката и техниката. Тригонометрията възниква през III век пр.н.е. като клон на геометрията, като първоначално намира приложение главно в астрономията.[2]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/ba/Table_of_Trigonometry%2C_Cyclopaedia%2C_Volume_2.jpg/640px-Table_of_Trigonometry%2C_Cyclopaedia%2C_Volume_2.jpg)
Тригонометрията обикновено се преподава в основните и средните училища. Тя намира приложение както в чистата, така и в приложната математика, като е от съществена важност за много области на науката и техниката. Една от нейните подобласти, сферичната тригонометрия, играе важна роля в астрономията и навигацията. Други области, свързани с тригонометрията са хиперболичната и елиптичната геометрия.